„Малко е да се каже, че обичам странджанската песен! Тя е дълбоко в сърцето ми, нося я с любов и преклонение, ще ѝ остана вярна до сетния си дъх“ – споделя своето верую народната певица Златка Ставрева, която днес чества своята 70-годишнина.

Изпълнител, педагог и организатор на фолклорни събития, тя неуморно следва избрания път, изпъстрен с концерти у нас и в чужбина, аудио и видео записи, участия в радио и телевизионни предавания и международни форуми. Някои от нейните пораснали възпитаници днес са известни млади певци, а основаните от Златка Ставрева фолклорни формации са важна част от културния живот на няколко селища в крайморските общини Царево и Приморско, както и община Средец.

„Родена съм в сърцето на Странджа планина - разказва известната певица. – В моето село Костѝ и до днес се пази древният нестинарски обичай. 

Наблизо е най-старият естествен растителен резерват Силкосия. Корените ми са от Източна Тракия, с. Малък Самоков. Моите родителите ме отгледаха с обич, предадоха ми много добродетели - честност, трудолюбие, уважение и признателност. В „домашната школа“ съм закърмена с красивата странджанска песен. Помня първия концерт, на който присъствах – пееше „чародейката на Странджа“, голямата Магда Пушкарова.

„Слушах я с притаен дъх. Едва 15-годишна отидох в Бургас, за да продължа образованието си. Там, в групата „Тракийска песен“, започна моят творчески път. Участвала съм в няколко фолклорни ансамбъла в града, изнасяла съм концерти като солистка и като част от различни формации. През 1992 г. започнахме с моята по-малка сестра Ирина да пеем в дует. Получихме подкрепа от  композиторите Константин Филипов и Димитър Колев, както и от големите странджански изпълнители Сава Попсавов, Янка Рупкина и Георги Павлов, който ни нарече „белите лястовици на Странджа“. Чародейката на Странджа ни обяви за свои духовни дъщери и последователки в изпълнителското изкуство, а през 2000 г. ни завеща текстове и мелодии на нейни песни.“

Концертната си дейност г-жа Ставрева продължава и след завръщането си в Странджанския край в края на 90-те години на м. в., но най-много време и усилия посвещава на работата с фолклорни състави. Вече 16 години ръководи създадената от нея детска формация „Нестинарче“  към Народно читалище „Георги Кондолов“ в гр. Царево. В съседното село Лозенец пък основава „Лозенче“, също детска фолклорна група. Едновременно с това ръководи женската битова група на селото, а през 2008 г. създава и мъжка певческа група, която възражда този тип странджанско пеене и съхранява в репертоара си старинни образци. Детските фолклорни формации „Урдовиза“ (по името на най-старото селище в района на днешния Китен) и „Алени божурчета“ в община Средец, също са създадени от певицата.

„Тези млади таланти са донесли много награди, много слава. Благодарност дължа на акордеониста Пламен Янев, с когото работя, както и на кметовете на тези общини, които ни подкрепят, за да растат щастливи и да се развиват тези дарования. Някои от тях се реализираха успешно: Костадин Михайлов – странджански народен певец и изследовател на историята на родния си край, Янислав Костов Иванов – преподавател по музика и история, Калина Костадинова, Яна Илиева, Даниела Ангелова, Мариела Ангелова, Мариела Желязкова (която освен, че пее в „Алени божурчета“ е 10-кратна републиканска шампионка по борба. Гордея се и с Георги Йовнов, Стефани Стоянова, Петър Манолов и още много, много други…Удовлетворена съм от труда си и от техните успехи.“

Отново с подкрепата на общинските екипи, Златка Ставрева създава и няколко фолклорни фестивала. Сред тях е международният „Атлиманска огърлица“, който има конкурсен характер и е единственото подобно събитие в района на Южното ни Черноморие. Поради извънредните мерки през пролетта, тазгодишното издание беше отменено, но се състоя музикално-танцовият фестивал „Фолклорна плетеница“, също създаден от г-жа Ставрева.

По повод житейската ѝ годишнина и 55 г. творческа дейност, Костадин Михайлов се е заел да напише биографична книга „Дъщеря на легендарна Странджа“. Тя ще бъде представена през пролетта на следващата година в Бургас и още няколко места, свързани с огромната професионална дейност на известната странджанка. Така, макар и със закъснение, нейните последователи ще отбележат празника, който днес от сърце ѝ честитим.