Изпратихме 2020 г. с облекчение, но и с надежда за светъл лъч в тунела. Пандемията с Covid-19 е не само предупреждение, но и шанс на човечеството да се подготви за още по-сериозни бедствия, алармират учени. Някои от тях вече се задават. Като глобалното затопляне - според мнозина то е виновник за разпространението на инфекцията.
Какво да очакваме в близкото бъдеще?
През последната година човечеството е осъществило огромен скок в развитието си. Но дали е за добро? Покрай наложения локдаун милиони се прехвърлиха във виртуалния свят, а изкуственият интелект се превърна в основен фактор в ежедневието ни. Интернет, нови и нови приложения в смартфоните ни, 3D принтиране на органи, дизайнерски деца, умни автомобили… ние вече живеем в бъдещето.
Социалните медии с техните алгоритми ни вкараха в капана на т.нар. ехо стаи /echochambers/ в стремежа да предлагат търсеното от нас съдържание. „Въпреки че плуваме в море от данни, мрежата ни поднася селектирана информация, която затвърждава собствените ни възгледи. Това на практика ни лишава от плурализъм и допринася за разпространението на фалшиви новини и конспиративни теории“ – казва доц. д-р Мариана Тодорова от БАН, която е единственият футуролог у нас.
Трудно се прогнозира бъдещето. Събития, като падане на метеорит, среща с извънземни, земетресения и други са непредвидими. Затова пък са в състояние да обърнат на 180 градуса съдбата на човечеството. Футуролозите ги наричат „черни лебеди“.
Пандемията с Covid-19 обаче не е „черен лебед“.
Причината? От години учените предупреждават за подобна опасност. В близко бъдеще, според тях, можем да очакваме още по-опустошителна инфекция.
„Редуването на състояния на локдаун с отменянето му до овладяването на вируса води до дълготрайни промени в психиката. Ние сме лишени от най-човешките си преживявания. Изолацията, навлизането на технологиите, фалшивото усещане че сме навсякъде и че продължаваме да живеем пълноценно, но без да го правим сетивно с телата си - пътувайки, общувайки очи с очи с хората, това води до травматичен стрес“ - казва доц. д-р Тодорова.
Изкуственият интелект е на път да повлияе на нашата човешка същност.
Той започна да заменя много професии, може да пише статии, да рисува и дори да композира музика. През 2020 компанията на Илън Мъск постави началото на опити за сливане на човешкия мозък с облачна система чрез електромагнитни наночастици. Наближава ли моментът, в който ще се слеем с машините и те ще започнат да ни … контролират?
„Проектите върху които се работи понастоящем, целят да достигнат до един общ генерален, супер изкуствен интелект – обяснява доц.Тодорова.– Такъв, който би развил мислене, т.е. би имал самосъзнание за себе си, като отделна единица и би бил същност, конкурентна на нас. Това е т.нар. точка на сингулярност /singularity/. Учените казват, че това ще се случи към 2040-50 г.“
В близко бъдеще основната дилема пред човечеството ще е от чисто етично и философско естество.
„Защото ние се опитваме да създадем същност като нас, която не е преживяла еволюция, не е биологична. Сега е времето да решим дали да развиваме изкуствен интелект, като комплекс от услуги в медицината, в образованието, в упражняването на професиите, в космическите науки. И не е ли по-добре да ограничим работата по създаване на общ интелект, подобен на нас. Защото в противен случай ние не бихме могли да овладеем ситуацията“ - каза в заключение доц. д-р Мариана Тодорова.
Илюстрации: Pixabay
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..