И до днес българите не забравят на всяка Коледа да поставят на елхата поне по една нова играчка, тъй като вярват, че това носи здраве и късмет. Първоначално по нашите географски ширини хората украсявали дръвчето с ябълки, орехи, пуканки и разноцветни хартиени гирлянди, а по-късно се появяват и стъклените играчки. Елхата се превръща в един от най-важните и обичани символи на следосвобожденска България, когато ритуалите за Коледа и Нова година започват да се европеизират.
Неделима част от празника стават европейските балове, изпращането на картички с благопожелания за здраве, щастие и любов и, разбира се, подаръците, на които най-много се радват децата. Дългоочаквана част от коледно-новогодишната магия са и появилите се искрящи в небето „огнени играчки”, както тогава са наричали зарята.
За да разберете чие дело е първата голяма частна коледна елха в столицата и кога коледното дръвче навлиза масово в градския бит у нас, прочетете публикацията Кога грейва първата коледна елха в България? от колекцията на Радио България.
Редактор: Десислава Семковска
Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..
На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Трифон по нов стил. Денят предшества празника Сретение Господне. Светецът, живял през III век в малоазийската област Фригия, имал лечителска дарба. Убит е, след като отказал да..