Изключително важен елемент в българската традиционна култура е хлябът, и неслучайно съществуват редица ритуали и тайнства, свързани с неговото приготвяне и оформление. За да придобие хлябът статут на празничен или възможност да участва в Светата литургия, народът ни е използвал специални печати, наречени просфорни. Изработени от дърво, с ликове на светци за съответните църковни празници, или с други орнаменти за хлябове, приготвяни вкъщи, печатите носят дълбока символика.
В миналото домашните печати са били предавани по наследство, затова в музейните сбирки се срещат великолепни образци дарени от родолюбиви българи. По друг начин стоят нещата с каноничните просфори, използвани в храмовете и манастирите, където няма запазени богати колекции.
Защо това е така и какви са характерните елементи на просфорните печати, ще научите от материала Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите от колекцията на Радио България.
Редактор: Десислава Семковска
На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ и на българските лекари. Наричан още приживе "земен ангел" и "небесен жител", свети Иван (Йоан) Рилски е един от..
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..