Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Виртуална реалност или каква е цената на прогреса

Снимка: ЕПА/БГНЕС

През 2020 г. пандемията с Covid-19 даде непредвидим тласък на дигитализацията и социалните медии в живота ни. Стотици хиляди българи си останаха вкъщи и прехвърлиха цялата си дейност онлайн. Видеовръзка, виртуална реалност, телемедицина и пр. отдавна не са научна фантастика. Но това е само началото. Какво предстои?


Умните стават по-умни, а глупавите – още по-глупави

Ивайло Дичев, професор по културна антропология в СУ, смята че дигиталната революция неминуемо води до фрагментиране на съвременното общество. Чрез социалните медии всеки се е затворил във филтърен балон, в т.нар. еко стая, в която чува само собствения си глас.


„Публичното пространство се фрагментира в тези мрежи, където на практика ние подбираме своите партньори и събеседници според това дали отговарят на нашите предразсъдъци и търсим потвърждение на предубежденията си. Така умните стават по-умни, а глупавите – още по-глупави“ , казва проф. Дичев и добавя:

„Основният парадокс, е че тези мрежи изглеждат публични, приличат на площада, където всеки може да излезе и да говори. Но от друга страна, те са частна собственост на определени компании, като Фейсбук или Гугъл, чийто интерес не е свързан с морални ценности, а да ни накара да кликваме и да консумираме. И колкото по-яростни обиди, фалшиви новини и клюки постваме, толкова повече хора ще реагират. Това води до разделение, до напрежение.”

Език на омразата, фалшиви новини, конспиративни теории

Ефектът е все по-широкото разпространение на езика на омразата, на фалшивите новини и конспиративните теории. Покрай коронавируса те буквално тържествуват в дигиталното пространство. „Алгоритмите на социалните мрежи са скрити, те не са ни обяснени. Ние не знаем как и защо търсачката индексира един елемент или друг. Например Гугъл крие начина, по който подрежда хитовете като фирмена тайна“ – казва проф. Дичев.

Тези алгоритми се задвижват от изкуствения интелект, а той вече измести много професии, включително в областта на културата и изкуството. Ще се засилва усещането на много хора, че са излишни, ненужни, че обществото ги изхвърля – процес с неизвестни последици, смята професорът. Според него изкуственият интелект ще задълбочи неравенствата между хората.

Задълбочаване на неравенствата и между отделните държави

„Ние си представяме,че тук, в България, изкуственият интелект ще дойде и ще се развие, но най-вероятно е страната ни да остане встрани от тези процеси и ние да станем още по-бедни, да потънем още по-надолу в този глобален свят, защото нямаме волята да го развиваме. Нашият премиер беше в арабския свят и там се срещна с министър на изкуствения интелект! Представете си колко сме далеч! Та ние още не можем да въведем една здравна електронна карта, една рецепта, която да ни предпази от епидемията.Тази дигитална карантина беше прекрасен повод да внедрим постижения на технологията“- казва проф. Дичев.

Роботи, които композират, пишат книги, рисуват вместо нас. Които моделират възгледите, мислите и дори … емоциите ни.

Това ли е бъдещето, което ни очаква?

„Основната тема за мен е какво ще прави човекът. Все по-често има художествени творби на базата на изкуствения интелект, примерно картини. Понякога е трудно да ги различите от авторски творби на жив художник. И се питаме, какво ще е творческото начало, няма ли да изчезне изкуството като такова? Това, което можем да кажем е, че творческият акт все повече ще се измества от самата художествена творба към програмата, с която тя се сътворява. Вероятно това ще е бъдещето на изкуството. Ще го правят хора, които имат не само естетически, но имного добри технически умения” – казва в заключение проф. Ивайло Дичев.

Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС, Pixabay


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Почетоха Атанас и Любомир Далчеви с паметна плоча в Солун

Паметна плоча на Атанас и Любомир Далчеви беше открита в Солун по инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в града. "България трябва да поставя знаци по света на места със следи от бележити българи", заяви..

публикувано на 17.09.24 в 11:13

С изложба в Букурещ ще отбележат два века от издаването там на Рибния буквар

Изложба "Петър Берон. 200 години от първото издание на "Рибния буквар"", първия модерен български буквар, отпечатан в Брашов през 1824 г., ще бъде открита на 17 септември от 18:00 ч. в Стъкления купол на библиотеката на Румънската академия, предаде за..

публикувано на 17.09.24 в 11:06

ВАС отказа да се произнесе по две жалби на ДПС срещу решения на ЦИК

Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане две жалби на политическа партия "Движение за права и свободи" срещу решения на Централната избирателна комисия (ЦИК) за регистрация, съобщиха от пресцентъра на съда. Едната жалба е срещу..

публикувано на 17.09.24 в 08:51