Над 1 250 000 са вече жертвите на коронавируса в света. Ситуацията наподобява на тиха война с невидим враг, който всеки ден отнема човешки животи, а битката с него е в полето на науката и медицината. Докато се вземат спешни мерки за ограничаване на разпространението на заразата, особено много страда икономиката на засегнатите държави – свити пазари и потребление на местно ниво, повишена безработица и намалени доходи. И ако по-благоденстващите държави преминават по-леко през кризата, то българското общество се оказа оплетено в мрежа от проблеми, които допълнително усложняват нещата. Все още управляващите глeдaт нa ĸopoнaкризата ĸaтo нa здpaвен проблем, a нe толкова ĸaтo хуманитарна, иĸoнoмичecĸa и дори криза на ценностите. Същевременно българите се борят с нея - всеки според разбиранията, връзките и възможностите си. Не липсват и хора, които дори отричат съществуването на вирус.
Какви промени се наблюдават в обществото ни в изминалите 10 месеца?- характеристика на някои явления дава социалният антрополог Харалан Александров:
„Далеч не е привършила кризата, тепърва ще трябва да се справим с икономическите загуби, загубите на хора, за голямо съжаление не всички успяват да се преборят с тази болест.
На първо място се налага да осмислим ситуацията на здравната ни система, на цялото общество и неговата способност да се погрижи за най-уязвимите, нещо което в по-спокойни времена ние удобно не виждахме. Има хора, които не разполагат с достатъчно връзки, контакти, и които изцяло зависят от публичните услуги. Ако те не са на добро ниво, тези хора стават буквално жертви на системата. Това са трудни неща, които засягат не само управлението и лидерите на публичните институции, но и цялата общност дотолкова, доколкото лидерството и организационната култура на институциите в много голяма степен следва културата на общността.
В този смисъл има много поуки, които да бъдат извлечени и много промени, които да бъдат направени. Въпросът е дали ще имаме воля за това.Най-вероятно сега сме в най-тежкия период, но с появата на ваксините и ефектът, който частичното затваряне дава, се надявам, че ще има промяна. Рискът обаче остава и той е в това, да се успокоим и да решим, че това е минало като лош сън, и че можем да се върнем към обичайния си доста безгрижен и безотговорен начин на живот.”
Социалните анализатори разглеждат в частност и културата на българина, която се проявява отчетливо във време на изпитания и тревоги. „Винаги сме знаели, че българинът се отнася безотговорно към здравето си, хората продължават да са суеверни и да вярват на гадатели, врачки и т.н.“ – казва Харалан Александров:
„Напоследък са много модерни практиките на здравословен живот, пълни са СПА хотелите, но това е повече за развлечение, отколкото заради отговорното отношение към здравето. Продължава да има смайващо невежество сред значителна част от по-ниските прослойки от населението относно здравето. Те много често отказват да се информират за болестите си, следвайки магическото вярване, че ако аз не знам за болестта, то и тя не знае за мен. Всичко това води до недобър здравен статус на населението, а то е доста болно и застаряващо. При силен удар върху здравната система и известния хаос в нея, това води до много високата смъртност, която се наблюдава у нас. Пандемията разкри слабост на системата и дефицитите на здравната култура. Това е тъжната страна, а добрата е, че българското общество успя да мобилизира всичките си ресурси, най-вече неформалните мрежи. Всеки нуждаещ се от лечение започва да звъни по телефоните и да търси връзки и познанства. Тази мрежа у нас работи. Тя в най-голяма степен решава проблема с недобрата организация на формалната система. Това, което си струва да се анализира е, защо хората имат повече доверие в личните контакти, отколкото в публичните институции. При мои изследвания постоянно срещам хора, които са изненадани, че някой без да ги познава - в учреждения, община, институция, им е обърнал внимание. Това навежда на мисълта, че мнозинството смятат, че за да има добро отношение към теб, трябва да си част от неформална мрежа. Това е много тъжно, защото поставя най-уязвимите хора, които не разполагат с познанства и контакти, в губеща позиция. Проблемът с доверието тепърва ще бъде осмислян.
А и предстои масова ваксинация, тя има смисъл само, ако достатъчен брой хора изберат да се ваксинират. Това е колективна връзка, а не всеки сам за себе си да отговаря. Това ще е голямата проверка не само на умението на правителството да комуникира по много добър начин тази кампания. Защото ако изберем да оцеляваме поединично, ако се отдадем на параноя или конспиративни теории, е вероятно да се самопровалим. Това е посоката, в която трябва да се направят сериозни усилия. Кризата доказа: в беда се справяме, като мобилизираме личните си връзки и контакти”- обобщава Харалан Александров.
Снимки: БГНЕС
В "България днес" на 26 юни слушайте : 06:45 - Нови възможности за етническите българи в Молдова, след като университетът в Тараклия се превърна във филиал на Русенския университет 18:45 - Българинът от Париж Джонатан Ангелов описва в..
В брой 57 на предаването слушайте: Сезонна работа в Европа – една от възможностите за безработните българи. Накъде се насочват те и в какви сфери, разказва пред Гергана Манчева Габриела Горанова-Димчева, заместник -директор на Агенцията..
Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) към май 2025 г. са със 742,9 млн. лв. повече, в сравнение със същия период на 2024 г, съобщи БГНЕС, като цитира НОИ. В сравнение със същия период на миналата..
Един живот, заобиколен от книги, думи и мъдрост – така може да бъде описан пътят на известната преводачка Янка Трифонова Селими, която и до днес, на..
От новата учебна година университетът в молдовския град Тараклия официално ще обучава студенти като филиал на Русенския университет "Ангел Кънчев"...
България е държавата с най-ниски цени на основните горива – бензин и дизел, в Европейския съюз, сочи статистиката. С очакваното приемане на единната..