Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Игнажден – да привлечем доброто в очакване на новото начало

Снимка: архив

Източното православие чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Игнажден, според църковния календар, е на 20 декември, но когато датата се падне в неделя, празникът се измества с ден по-рано. 

Преданието гласи, че Игнатий е детето, за което се споменава в Евангелието на Матей. Описвайки спора между Христовите апостоли за това кой сред тях има първенство, Матей разказва как Иисус прегърнал едно дете и казал: „Ако се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.

В народния календар на същата дата е Игнажден. Някои от ритуалните действия са свързани с евангелския сюжет, но със сигурност фолклорният обичай предшества установяването на църковния празник. На Игнажден започва преходът към новата година. Денят е пълен със забрани, гадания и ритуални действия, които би следвало да привлекат добрите сили и да подготвят новото начало. На Игнажден не се дават пари назаем, от дома не се изнася нищо, а всеки, който влезе, трябва да е с „пълни ръце“. Най-важното на този ден е полазникът – т. е. кой пръв ще влезе в къщата. Ако първият, влязъл в дома, е човек с добро здраве, задружно семейство, имотен и с късмет, той ще донесе благословия за домакините. Те, от своя страна, обсипват полазника с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори има обичай да го даряват с нова риза и чорапи.

„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” е основният мотив на песните, които се изпълняват на Игнажден, защото се вярва, че на този ден започват родилните мъки на Богородица. Затова жените не работели на този ден, а ястията за кадената вечеря приготвяли в навечерието на празника. Според народната вяра, в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Един от материалните символи на слънцето и на Бога в традиционните представи на българина е хлябът, който заема важно място във всички народни обичаи. Какви са обредните хлябове, които някога приготвяли в последните десетина дни на годината ще научите от публикацията „Обредните хлябове от Игнажден до Коледа” от колекцията на Радио България.

Съставил: Албена Безовска



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50