Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Игнажден – да привлечем доброто в очакване на новото начало

Снимка: архив

Източното православие чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Игнажден, според църковния календар, е на 20 декември, но когато датата се падне в неделя, празникът се измества с ден по-рано. 

Преданието гласи, че Игнатий е детето, за което се споменава в Евангелието на Матей. Описвайки спора между Христовите апостоли за това кой сред тях има първенство, Матей разказва как Иисус прегърнал едно дете и казал: „Ако се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.

В народния календар на същата дата е Игнажден. Някои от ритуалните действия са свързани с евангелския сюжет, но със сигурност фолклорният обичай предшества установяването на църковния празник. На Игнажден започва преходът към новата година. Денят е пълен със забрани, гадания и ритуални действия, които би следвало да привлекат добрите сили и да подготвят новото начало. На Игнажден не се дават пари назаем, от дома не се изнася нищо, а всеки, който влезе, трябва да е с „пълни ръце“. Най-важното на този ден е полазникът – т. е. кой пръв ще влезе в къщата. Ако първият, влязъл в дома, е човек с добро здраве, задружно семейство, имотен и с късмет, той ще донесе благословия за домакините. Те, от своя страна, обсипват полазника с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори има обичай да го даряват с нова риза и чорапи.

„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” е основният мотив на песните, които се изпълняват на Игнажден, защото се вярва, че на този ден започват родилните мъки на Богородица. Затова жените не работели на този ден, а ястията за кадената вечеря приготвяли в навечерието на празника. Според народната вяра, в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Един от материалните символи на слънцето и на Бога в традиционните представи на българина е хлябът, който заема важно място във всички народни обичаи. Какви са обредните хлябове, които някога приготвяли в последните десетина дни на годината ще научите от публикацията „Обредните хлябове от Игнажден до Коледа” от колекцията на Радио България.

Съставил: Албена Безовска



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Магията на Коледа

Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..

публикувано на 25.12.24 в 05:05

"Слези, Джермане, да вечеряш!" – изгубената магия на Бъдни вечер

Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..

публикувано на 24.12.24 в 05:45

Дар за дар – обредни хлябове и нечетни ястия на Бъдни вечер

В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..

публикувано на 23.12.24 в 15:15