Отминаващата година донесе на българските самодейци много разочарования, изправи ги пред трудни избори и решения. Дълги периоди те останаха без възможности за изява, без да практикуват любимото изкуство. Наложи се да бъдат отменени фестивали, събори, чествания. Независимо от това, Маргарита Петкова и Георги Илиев, двама неуморни работници на „самодейния фронт“, са оптимисти. Те не се познават, може и да не са чували един за друг, но имат обща кауза - да вдъхват живот на нашите старовремски традиции. Близки по звучене са и населените места, в които ентусиазирано работят – Царевец и Царево.
„Самодейците са хора, които не губят своята всеотдайност, независимо от трудностите“ – убедена е Маргарита. Кмет на с. Царевец, тя е пламенен радетел за съхраняване на фолклора в своя роден край. Селото, което е част от община Мездра (Средна Северна България), наброява около 280 постоянни жители – колкото един по-голям блок в столицата, да кажем. Затова не е чудно, че читалището и кметството са заедно във всички инициативи на това голямо семейство. Най-голямата сред тях е фолклорният фестивал „Белокаменица“, чието пето издание трябваше да се проведе тази година, но беше отложено поради пандемията.
„Последният общоселски празник беше на 3 март. След това знаете какво ни сполетя. Естествено, бяхме шокирани, прекратихме всякакви дейности“ - припомня Маргарита Петкова.
Как се справя кметът на малко северняшко село в „интересното време“, в което живеем?
„Дадохме си сметка, че ако спрем културните събития, ще прекъснем връзката с хората, а това още повече ще ги депресира. Затова решихме да използваме всяка възможност да доставяме радост на хората, да знаят, че сме заедно във всичко. За 8 март подготвихме сувенири за дамите в селото, посетихме ги лично и поднесохме подаръците, спазвайки всички предписани мерки, разбира се. За Великден организирахме боядисване на яйца, което се излъчи по една от националните телевизии, както и в социалните мрежи. Заради мерките бяхме само няколко жени, но се получи добре, имаше празнична атмосфера. Отбелязахме всички бележити дати онлайн, включвахме и децата, когато беше възможно. Не успяхме да се изявим по фестивали, не проведохме и нашия, но без всякаква уговорка хората споделиха в интернет спомени от минали издания в социалните мрежи. Беше много вълнуващо. На 1 ноември, Деня на народните будители, подготвихме поздравителни адреси за всички бивши и настоящи читалищни дейци. Отново влязохме във всеки дом, за да ги поднесем. Сега елхата ни е украсена, макар че традиционната детска Коледа няма да се състои. Отново ще използваме модерните технологии, за да поднесем поздравленията си на всички жители на селото. А Дядо Коледа ще мине през къщите, в които има дечица, за да ги зарадва с подаръци.
Макар и по нестандартен начин, новата година ще дойде – продължава Маргарита Петкова. – Това е ново начало, да го посрещнем с надежда! На всички жители на Царевец, на всички самодейци от цялата страна, пожелавам да са здрави и благословени, те и техните семейства. Да не губят своята всеотдайност, огън и плам, с които раздават любовта си към българския фолклор. Пазете се здрави, за да продължим благородното дело, което сме започнали!“
Отправяме се към Царево - красиво черноморско градче близо до югоизточната ни граница. Тук работи Георги Илиев – нестинар, народен певец, председател на Тракийски културен клуб „Св. Св. Константин и Елена“, ръководител на Фолклорен танцов клуб „Хасекия“.
Какво не бива да забравяме, дори когато трудностите сякаш нямат край? Отговорът на Георги Илиев:
„Не трябва да се забравят корените, традициитеи най-вече - общуването с хората. Трудно се работи в условия на пандемия, но все пак съумяхме да осъществим голяма част от културната програма на нашия клуб. Най-важното е човек да има желание, тогава се намира и начин. Освен Нестинарството, една от традициите, които спазваме, е Коледуването. В началото се учехме от мъже на средна възраст, които са били коледари и знаят песните, познават обичая. След година-две те се оттеглиха, но постоянно се включват млади момчета.“
Каква е традицията, която спазват странджанските коледари „Подготовката започва от края на ноември с припомняне на песните, на наричането /нарицането/. Стараем се да предаваме на новите в групата важни детайли, да се знае какъв е дълбокият смисъл на обичая. Най-любимо ми е нарицането за здраве в къщата. В завършека се казва: „И колкото звезди на ясно небо, толкова здраве в тая къща.“ Това нарицане винаги ме вълнува, създава радост и празничен дух. А любимата ми песен е „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. Песента е от незапомнени времена и носи толкова заряд и емоция: „Замъчи се Божа майка… в града Ерусалима, да си роди Млада Бога. Христе ле Божне ле, шестом шест ангела.“ Тя ми е най-близка до сърцето, може би защото като малък беше първата коледарска песен, която научих. Какво е пожеланието ми? Най-вече да сме здрави и малко по-разумни, да имаме много късмет! При нас има приказка: „Да имаме късмета да сме здрави, другото човек сам си го прави!“ Както казват коледарите след наричанията: „Да бъде!“.
Тази година, поради наложените мерки за ограничаване разпространението на коронавируса, в последния момент провеждането на обичая беше отменено. Но младите участници в клуба остават с надеждата, че ще дойдат и по-добри дни, за да продължат традицията.
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..