Отминаващата година донесе на българските самодейци много разочарования, изправи ги пред трудни избори и решения. Дълги периоди те останаха без възможности за изява, без да практикуват любимото изкуство. Наложи се да бъдат отменени фестивали, събори, чествания. Независимо от това, Маргарита Петкова и Георги Илиев, двама неуморни работници на „самодейния фронт“, са оптимисти. Те не се познават, може и да не са чували един за друг, но имат обща кауза - да вдъхват живот на нашите старовремски традиции. Близки по звучене са и населените места, в които ентусиазирано работят – Царевец и Царево.
„Самодейците са хора, които не губят своята всеотдайност, независимо от трудностите“ – убедена е Маргарита. Кмет на с. Царевец, тя е пламенен радетел за съхраняване на фолклора в своя роден край. Селото, което е част от община Мездра (Средна Северна България), наброява около 280 постоянни жители – колкото един по-голям блок в столицата, да кажем. Затова не е чудно, че читалището и кметството са заедно във всички инициативи на това голямо семейство. Най-голямата сред тях е фолклорният фестивал „Белокаменица“, чието пето издание трябваше да се проведе тази година, но беше отложено поради пандемията.
„Последният общоселски празник беше на 3 март. След това знаете какво ни сполетя. Естествено, бяхме шокирани, прекратихме всякакви дейности“ - припомня Маргарита Петкова.
Как се справя кметът на малко северняшко село в „интересното време“, в което живеем?
„Дадохме си сметка, че ако спрем културните събития, ще прекъснем връзката с хората, а това още повече ще ги депресира. Затова решихме да използваме всяка възможност да доставяме радост на хората, да знаят, че сме заедно във всичко. За 8 март подготвихме сувенири за дамите в селото, посетихме ги лично и поднесохме подаръците, спазвайки всички предписани мерки, разбира се. За Великден организирахме боядисване на яйца, което се излъчи по една от националните телевизии, както и в социалните мрежи. Заради мерките бяхме само няколко жени, но се получи добре, имаше празнична атмосфера. Отбелязахме всички бележити дати онлайн, включвахме и децата, когато беше възможно. Не успяхме да се изявим по фестивали, не проведохме и нашия, но без всякаква уговорка хората споделиха в интернет спомени от минали издания в социалните мрежи. Беше много вълнуващо. На 1 ноември, Деня на народните будители, подготвихме поздравителни адреси за всички бивши и настоящи читалищни дейци. Отново влязохме във всеки дом, за да ги поднесем. Сега елхата ни е украсена, макар че традиционната детска Коледа няма да се състои. Отново ще използваме модерните технологии, за да поднесем поздравленията си на всички жители на селото. А Дядо Коледа ще мине през къщите, в които има дечица, за да ги зарадва с подаръци.
Макар и по нестандартен начин, новата година ще дойде – продължава Маргарита Петкова. – Това е ново начало, да го посрещнем с надежда! На всички жители на Царевец, на всички самодейци от цялата страна, пожелавам да са здрави и благословени, те и техните семейства. Да не губят своята всеотдайност, огън и плам, с които раздават любовта си към българския фолклор. Пазете се здрави, за да продължим благородното дело, което сме започнали!“
Отправяме се към Царево - красиво черноморско градче близо до югоизточната ни граница. Тук работи Георги Илиев – нестинар, народен певец, председател на Тракийски културен клуб „Св. Св. Константин и Елена“, ръководител на Фолклорен танцов клуб „Хасекия“.
Какво не бива да забравяме, дори когато трудностите сякаш нямат край? Отговорът на Георги Илиев:
„Не трябва да се забравят корените, традициитеи най-вече - общуването с хората. Трудно се работи в условия на пандемия, но все пак съумяхме да осъществим голяма част от културната програма на нашия клуб. Най-важното е човек да има желание, тогава се намира и начин. Освен Нестинарството, една от традициите, които спазваме, е Коледуването. В началото се учехме от мъже на средна възраст, които са били коледари и знаят песните, познават обичая. След година-две те се оттеглиха, но постоянно се включват млади момчета.“
Каква е традицията, която спазват странджанските коледари „Подготовката започва от края на ноември с припомняне на песните, на наричането /нарицането/. Стараем се да предаваме на новите в групата важни детайли, да се знае какъв е дълбокият смисъл на обичая. Най-любимо ми е нарицането за здраве в къщата. В завършека се казва: „И колкото звезди на ясно небо, толкова здраве в тая къща.“ Това нарицане винаги ме вълнува, създава радост и празничен дух. А любимата ми песен е „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. Песента е от незапомнени времена и носи толкова заряд и емоция: „Замъчи се Божа майка… в града Ерусалима, да си роди Млада Бога. Христе ле Божне ле, шестом шест ангела.“ Тя ми е най-близка до сърцето, може би защото като малък беше първата коледарска песен, която научих. Какво е пожеланието ми? Най-вече да сме здрави и малко по-разумни, да имаме много късмет! При нас има приказка: „Да имаме късмета да сме здрави, другото човек сам си го прави!“ Както казват коледарите след наричанията: „Да бъде!“.
Тази година, поради наложените мерки за ограничаване разпространението на коронавируса, в последния момент провеждането на обичая беше отменено. Но младите участници в клуба остават с надеждата, че ще дойдат и по-добри дни, за да продължат традицията.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори,..