От началото на пандемията и световния локдаун, т.е. от март тази година, напрежението около опазването на човешкия живот и здраве, нанесе неподозирани щети на икономиката. Те засегнаха пряко или косвено буквално всеки човек в държавата. По-голямата част от работещите останаха по домовете си, а „пандемичната икономика“ ги лиши от възможността да бъдат активни и като потребители.

В този променен свят бизнесът и работниците, особено в сектори като туризъм, култура, развлечения, транспорт и свързаните отрасли претърпяха най-силни сътресения. Първият спасителен пояс, който подаде държавата беше мярката 60/40. Чрез нея се осигури по-голямата част от заплатата на трудещите се с бюджетни средства. Следващата помощ беше насочена персонално към работниците, засегнати от т. нар. „техническа безработица“ /заради принудително спиране на трудовия процес/. При нея, с 24 лева /12 евро/ на ден се компенсира работник, чиято дейност е временно ограничена със заповед на държавен орган. Според разчет на управляващите при въвеждането на мярката, тази помощ е за поне 32 500 души, като за целта бяха осигурени 50 милиона лева. От 1 януари 2021 година се предвижда при принудителен престой до 60 дни, вместо досегашните 12 евро, държавата да изплаща 75% от осигурителния доход на работника. Мярката 60/40 пък ще бъде удължена до края на януари.

Според синдикалния лидер на КНСБ Пламен Димитров мярката 60/40 е доказано ефективна. Той определи „Бюджет 2021“ не като предизборен, заради предстоящите парламентарни избори през пролетта, а като първия бюджет, който е „в полза на хората“.

„Бюджетът, е най-големият, който България е имала за разходи от последните 30 години насам. Това са 52 млрд. лева или 42% от БВП, но трябва дори да се харчи още повече. Когато потреблението е в колапс и имаме проблеми с безработица, загуба на работни места и стагнация в доходите на домакинствата и фирмите - единственият фактор, който влияе на макро ниво, са правителствените разходи“ – отбеляза в преди време Пламен Димитров. Той припомни, че специално за социалните Covid- мерки, тези разходи са малко над 2% от БВП. Те са около 3 млрд. и 50 млн. лв. „Смятам, че тези средства трябва да са двойно повече, защото няма алтернатива, която да задвижи икономиката, освен държавния бюджет“ – заяви пред медиите синдикалният лидер.

Малко по-различно е мнението на Ваня Григорова - икономически съветник в другия голям синдикат в България – КТ "Подкрепа". В интервю за Радио България тя изрази критика към предприетите досега мерки от държавата. По думите й те не са целенасочени и съответно са без конкретен резултат до момента:

„Това, което се случи през изминалата година е, че много хора осъзнаха, че когато не се осигуряват няма как да получат каквато и да е помощ от държавата. Видя се също, че правителството даде средства на неприоритетни, според мен, сектори. По този начин неефективно се разходват парите от нашите данъци. Бунтовете от тази година определено не бяха социални. За съжаление няма да има такива и през следващата. У нас, уви, доходите не са на първо място, не са водещ мотив при определяне активността на гражданите. По отношение на бюджета, наложително е в такава ситуация всички да се обединят и заедно да преминат през кризата. Само така после ще може да заживеем нормално. Това не се случи. Дори част от работодателските организации признават, че ще има фирми, които ще реализират големи печалби тази година, заради водената политика. Ще има обаче и фирми, които ще фалират. Вече има и хора, останали без никакви доходи".

Това, според Ваня Григорова, илюстрира дефектите на неолибералната икономика и неолибералната политика. "Взимаме от тези, които нямат, за да дадем на тези, които имат, за да имат още повече." Затова синдикатът настоява през следващата година да се въведат мерки, които да гарантират до определено равнище доходите на работещите, които не могат да бъдат на работа.

"Това е стандартният механизъм, който беше приложен в ЕС - подчертава Ваня Григорова. - Трябва да се подпомогнат хората с увреждания, родителите на малки деца, които не могат да ходят на градина или училище. Порочната данъчна система, в която нямаме необлагаем минимум, трябва спешно да се коригира. Освен това от много време се налага да направим равносметка като държава, кои са приоритетните за нас сектори в индустрията, които да бъдат мотор на българската икономика. Това обаче не се прави от години. Ако беше направено, трябваше именно те да бъдат подкрепени. Защото сега е добре да запазим кокошката, която снася златни яйца, а не да гарантираме печалбите и приходите на всеки, който е решил да се нарече „бизнес”.

КТ "Подкрепа" настоява за диференциран подход при компенсациите за работещи, които нямат възможност да се трудят поради извънредната ситуация, а именно 100% за заплатите до 800 лв, 80% за тези до 1500 лв. и 60 на сто за по-високите до 2600 лв.

Снимки: БГНЕС