Основната част от българската общност в Азербайджан се преселва в Гянджа, втория по големина град в страната, с богата и древна история, в началото на 20 век. „Многобройната българска общност пази езика, културата и обичаите през всичките тези години. Преброяването на населението през 1989 г. показва, че тук официално живеят 289 българи. В момента статистиката се обновява” – казва етническата българка Мария Гусейнова и допълва:
„Аз израснах в Гянджа и винаги се представям като азербайджанска българка. Баба ми е разказвала, че сме живели в Панагюрище, предците ни се преселили оттам през Бесарабия в Украйна и се установили в Запорожска област, където съществували няколко български селища – разказва Мария Гусейнова за корените си. Спомня си и за леля си: - Тя пееше прекрасно, аз израснах с българските песни.”
Мария Гусейнова е завършила Философския факултет на Киевския университет. В момента живее в столицата Баку, но продължава да е душата и сърцето на българската общност в Азербайджан. Далечните ни сънародници там отбелязват българските празници, почти изцяло са запазили традиционната кухня. „Самата аз пека българска баница, но тук я наричаме млин” - подчертава събеседничката ни.
В Гянджа, която е побратимен град с морската ни столица Варна, няма български клубове, няма и български училища, а компактната българска общност се събира в дома на Мария Гусейнова или пък тя посещава другите българи. „Родените в Гянджа българи са труженици. Имаме доктор на науките, бизнесмен, педагози, лекари. Често в мислите си ние се връщаме в България” – споделя Мария Гусейнова.
Самата тя неведнъж е била в историческата си родина – в Панагюрище, Варна, Пловдив, Бургас, София. Какво най-много я впечатлява в България?
„Дълго мислих над този въпрос. Лично аз бях впечатлена от всичко – и хората, и храната, и културата – отговаря тя. – Когато зададох същия въпрос на децата ми и на други хора, посещавали България, дъщеря ми отговори: хората, на внука ми му хареса храната, трети са се впечатлили от красотата на България. Но всички бяха единодушни: всичко, свързано с България, ни харесва.”
През 2005 г. Мария Гусейнова осъществява своя отдавнашна мечта: да обедини двете близки за нея родини – Азербайджан и България. Тя създава сдружението „Съдействие за развитие на азербайджанско-българската дружба”. През същата година започва да излиза и списание „Акорд” на български език, което се разпространява в Азербайджан, България и Украйна.
Между двете държави се развива активно сътрудничество в много области. В Софийския университет е открит Център за азербайджански език и култура. В Славянския университет в Баку съществува факултет „Българско регионознание”, към който е създаден и Център за български език и култура.
„Сътрудничеството ни е много плодотворно. Когато идвам в България, към мен се отнасят с разбиране, внимание, уважение, интересуват се от живота на българите в Азербайджан – казва Мария Гусейнова. – Помага ни и Агенцията за българите в чужбина. От там ни предоставиха носии, които са ни много нужни, както и литература за България, за нейните празници. Искам да изразя огромната си благодарност. Винаги се старая да споделям тези подаръци с българите, които живеят тук и в Украйна.”
Мария Гусейнова е превърнала стихотворението, посветено ѝ от приятелка, в химн на азербайджанско-българската дружба. Чуйте го в звуковия файл:
А цялото интервю с българката от Азербайджан на руски език можете да чуете като посетите публикацията на руската страница на Радио България – ТУК.
Снимки: личен архив
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..
Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха..