Голям господски празник, отбелязван още през II век от новото летоброене, до IV в. църквата го чества заедно с Рождество Христово, а общият празник се наричал Богоявление. По-късно било прието Рождество да се празнува на 25 декември, а Кръщение Господне или Богоявление – на 6 януари. Един от най-старите църковни и народни празници, той има няколко наименования. Йордановден идва от Йордан – свещената река, в която Йоан Предтеча кръстил Христос и така изпълнил предсказаното. Според евангелието на Матей, когато Божият син излязъл от водата, небесата се отворили и Духът Божий, приел формата на гълъб, се спуснал към него. А от небето се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ Така Бог се явил пред хората в своето триединство.
Представата за освещаването на водата, вярата в нейната пречистваща и обновяваща сила събира християнското и фолклорното в най-важния момент от празника – хвърлянето на кръста в река, езеро и пр. Счита се, че след този ритуал водата се освещава, а който извади кръста, цяла година ще е здрав и късметлия. Затова, когато свещеникът хвърли кръста, в ледената вода скачат мъже на различна възраст. Разбира се, само един е победителят. Той връща кръста на свещеника и получава благословията му.
Много популярна през последните години стана традицията, която следват в Калофер. На 6 януари в този красив подбалкански град, в студените води на р. Тунджа, се извива т. нар. Мъжко хоро под звуците на тъпан и гайда.
Традицията беше спазена и тази година, въпреки предварителните анонси, че хорото ще бъде отменено заради противоепидемичните мерки. Църковният ритуал по хвърляне на кръста ще се състои навсякъде в страната, при спазване на ограниченията за струпване на голям брой хора.
В навечерието на Йордановден е последната кадена вечеря. Както на Игнажден и Бъдни вечер, тя е постна. Прекадява се трапезата, на която са сложени хляб, вино, фасул, сарми, орехи, просо…
Според поверието, в полунощ преди Богоявление, небето се отваря и всичко светва, животните проговарят с човешки гласове, а ние можем да си пожелаем нещо. Ако човек е праведен – желанието ще се сбъдне.
Това е и първият от поредицата празници, на които се извършва пречистване с вода. Затова се нарича още Водици или Мъжки Водици. На 7 януари са Женските Водици и Ивановден и т. н.
На Богоявление свършват т. нар. Мръсни или Погани дни, – опасен период от Рождество до Йордановден, в който действат тъмни сили. Отпадат и редица забрани, спазвани през тези дни.
Богоявление е имен ден на всички, които носят имената Йордан, Йорданка, Божидар, Божидара, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божил, Бончо, Боян и др.
Снимки: БГНЕС и архив
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
Навършват се 131 години от рождението на цар Борис Трети, останал в българската памет с даденото му от народа и историята определение – Обединител. Роден в предпоследния януарски ден на 1894 година, бъдещият български цар Борис III се появява на..
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен,..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало..
На 6 февруари Православната църква почита един от т. нар. апостолски мъже – ученици на Христовите апостоли – преподобни Вукол, епископ..