Този концерт трябваше да се състои през декември, когато целият свят отбеляза 250-годишнината от рождението на Бетовен. Беше отложен „за по-подходящо време“, което дойде сравнително бързо, за щастие. В програма, съставена изцяло от произведения на големия композитор, ще чуем Софийската филхармония с гост-диригент Константин Илиевски, солист – Георги Черкин. Пианист с активна концертна дейност, която развива в цяла Европа, през последните години той все по-често се посвещава на едно от любимите си занимания – оркестриране на солови клавирни произведения.
„Много се радвам, че на 7 януари ще имаме възможността да изпълним творби в чест на важната годишнина – казва Георги Черкин пред Радио България. – Освен в Клавирния концерт № 5 („Императорския“), аз съм солист и в моя аранжимент на „Лунната соната“, който вече прозвуча в много страни. Сега, десет години по-късно, ще го изпълним отново в залата, в която беше премиерата. Имам и други подобни транскрипции – Für Elise, Новелета от Шуман, Вариации върху тема на Паганини от Брамс, „Лунна светлина“ от Дебюси, дори филмова музика от Джон Уилямс. Навсякъде запазвам оригиналната солова партия, към нея добавям оркестровия звук, който оцветява, дава повече нюанси и, особено в по-големите зали, звучи монументално. Към тези мои опити проявиха интерес авторитетни музикални институции. С различни оркестри съм ги изпълнявал в Гевандхаус, Камерната зала на Берлинската филхармония, в „Дома на музиката“ в Москва. За моя голяма радост публиката много ги харесва. Звукът на оркестъра ме вдъхновява от ранна възраст, когато все исках да свиря с оркестър, а не солови пиеси. Така и стана – в репертоара ми са над 30 концерта от Рахманинов, Лист, Шуман, Григ, Брамс, Сен-Санс и др. Мога да кажа, че това ме вдъхновява най-много – да аранжирам и да изпълнявам произведения за пиано и оркестър.“
В програмата е също „Gratulations-Menuett” („Поздравителен менует“), създаден през 1822 г. в чест на Карл Фридрих Хенслер – драматург, театрален директор, приятел на композитора. Ще прозвучи и увертюрата Zur Namensfeier („Имен ден“), oп.115. „Предназначена за имения ден на император Франц през 1814 г., тя е изпълнена по друг повод, но през 1815 г. – пояснява диригентът Константин Илиевски. – Всъщност, виенският класик започва да я пише доста по-рано. Дори в един момент е искал да включи в партитурата хор върху „Одата на радостта“ от Шилер. Така че, в известен смисъл увертюрата е предшественик на Деветата симфония – едно от най-обичаните и най-изпълнявани произведения на Бетовен. Подбрах тези малко известни произведения, както и двата шедьовъра, за да отпразнуваме подобаващо рождения ден на този истински великан в музиката.“
Русенската опера днес поставя началото на празничните събития по повод 75-ата си годишнина с пърформанс пред своята сграда. Събитието ще представлява атрактивна ретро фотосесия за предстоящия юбилеен спектакъл на операта “Травиата”, която е първото..
На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка Савова". Събитието се организира от фондация "Кичка Савова ", чийто председател е Стефка Здравкова,..
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
Акустичен поп с корени в българския фолклор – това е музиката, с която сме свикнали да свързваме дуета Димитър и Христо. Те са Димитър Атанасов и Христо..
Концерт и изложба по повод 125 години от рождението на композитора Панчо Владигеров ще се състоят в Малката зала на Румънския Атенеум в Букурещ на 27..