Житейската и професионална съдба на именитата ни певица ѝ отрежда забележително място в българската песенна култура. Още в първите отзиви за изкуството ѝ, през 30 те години на м.в., я наричат „вълшебницата на народните песни“. Дори днес, от записите, съхранени във фонда на БНР, гласът ѝ грабва слушателя с красивия си, мек тембър, с оная непринудена сърдечност, с която претворява радостта, тъгата, закачката, според съдържанието на песента. „Песента ме остави жива досега – в нея мъка съм давила и радост съм изливала“ – споделя приживе именитата ни певица.
Родена в гр. Трън през 1895г., тя от малка запява „хубавите мамини песни“. Още в ученическите години съгражданите ѝ откриват нейния талант, канят я да участва в местни тържества и събори. Щастлива среща с оперната певица Христина Морфова предопределя музикалното ѝ бъдеще. По настояване на известната изпълителка, Гюрга Пинджурова завършва първия випуск на Държавното музикално училище в София през 1917г. След това – и Консерваторията в Прага за три, вместо за пет години. Отличната диплома и нейните чудесни певчески качества ѝ носят покани за концерти в Прага и Австрия, но Гюрга поема пътя към България.
Първоначално изнася концерти из страната, в чиито програми включва оперни арии, но и народни песни. В годините 1926 – 27 е учителка по пеене в родния си град и околните села.
Изключително ползотворен е творческият радио период на именитата ни певица, който продължава близо 30 години. В началото (1935 г.) участва в Детския час на радио София (днес БНР) с представяне на детски песнички, а след прослушване от авторитетна комисия, в която са фолклористите проф. Васил Стоин и Райна Кацарова, както и композиторът и музикален теоретик проф. Добри Христов, от 1938 г. е редовен сътрудник. В изявите си пред микрофона на радиото тя съчетава изпълнения на оперни арии с трънски народни песни, първоначално под съпровод на пиано, впоследствие с инструменталната група „Тракийска тройка“.
За фонда на Националното радио изпълнителката записва близо 80 народни образци от родния Трънски край, но включва още възрожденски и Ботеви песни. Певческите ѝ радио изяви са високо оценени от слушателите и специалистите. Така у нея се ражда идеята да организира концертна група. Редом с Атанаска Тодорова, Виктория Крайселска, Стамболка Генадиева и други колеги кръстосват надлъж и нашир България за радост на многобройната им публика.
Популярността на Гюрга Пинджурова е голяма. За разлика от другите любими изпълнители по онова време, тя продължава да пее с академична вокална постановка. Независимо от това, остава вярна на стила и стародавната традиция. И до днес песните ѝ „Омиле ми, ягодо“, „Море чича рече да ме жени“, „Гугутка гука в усое“ и др. са в учебниците по музика и в репертоара на някои млади изпълнители.
В чест на Гюрга Пинджурова в годините 1994 – 1995 гр. Трън бе домакин на конкурса „С песните на Гюрга Пинджурова“, а читалището в града носи нейното име.
Музиката на световноизвестния български композитор и пианист Милчо Левиев ще звучи тази вечер (28 окт.) в зала "България" в София. Концертът "Легенда за Милчо" на Камерен ансамбъл "Софийски солисти“ под диригентската палка на Константин Добройков е със..
Роберто Николов, познат като Robi , е неуморен – след като тази пролет представи албума си "Двамата", включващ хитовете "Никъде" с група Молец и "Ако се обадиш" с Дара Екимова, вече е готов с нова колекция. Заявка за това дава песента му "Тихо",..
Винаги ярка, Прея приковава вниманието и със своя нов сингъл "Всеки ден". Но освен характерния си почерк, тук певицата е оставила и специално послание, базирано на една много лична история. Като автор на текста, Прея е почерпила вдъхновение от своя..
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху..
Plovdiv Jazz Fest празнува тази година своя десети рожден ден с програма с някои от най-големите имена в света на джаза. Есенното издание ще огласи..
Една от най-красивите, вечни песни на България е "Зайди, зайди, ясно слънце ". Счита се, че като мелодия съществува от поне пет века. У нас е..