2021-ва официално бе обявена за Европейска година на железопътния транспорт. Една от причините предложението на Европейската комисия да получи общоевропейска подкрепа в ЕП е ефектът, който този тип мобилност ще окаже върху целите на ЕС за постигане на просперираща, конкурентноспособна и климатично неутрална икономика до 2050 година. 

Един от най-перспективните съюзници в тази посока, чийто потенциал все още не е напълно реализиран, е именно железопътният транспорт. Използването му за превоз на големи обеми от пътници и товари може да намали отделяните от други видове транспорт вредни емисии с до 70%. 

Освен това Covid-кризата показа как с помощта на жп-транспорта бе улеснена доставката на медицински изделия, храни и стоки от първа необходимост в условия на пандемия. В този смисъл пандемията послужи за едно общоевропейско осъзнаване, че този тип транспорт е изключително важен за континента.

„Може би кризата ни показа, че всички ние сме взаимно обвързани, особено в несигурни времена“ – заяви германският евродепутат от групата на Зелените Анна Депарне Грюненберг и допълни:

„За тази цел трябва да декарбонизираме и нашата мобилност. Искаме да създадем един индекс за свързаност и да направим жп-транспорта привлекателен. Този индекс ще показва колко бързо може да се придвижим с помощта на железопътния транспорт. Съществен проблем е, че въпреки инвестираните 30 милиарда евро в европейската железопътна мрежа,тя остава много фрагментирана. Липсват добри връзки, необходими за завършването на трансевропейската мрежа. Искаме да въведем и един зелен етикет, указващ до каква степен транспортираните с този тип транспорт стоки, са по-екологични. Необходима е и достатъчно информация за билетите, която бихме могли да осигурим със създаването на една обща платформа за тяхното закупуване. Отворен остава въпросът,как да бъдат използвани средства от възстановителния фонд на ЕС за укрепване на железопътната инфраструктура.”

Общоевропейските планове за модернизация на железопътната мрежа, разбира се, засягат в някаква степен и нашата страна, където въпреки 40% спад на пътниците през изминалата 2020 година, железниците остават достъпна възможност за превоз до различни точки на България. По време на извънредното положение и локдауна, БДЖ продължи да изпълнява своя пълен обем от курсове, без да спира нито една от планираните композиции. Освен това постигна и няколко важни за развитието и модернизацията ѝ успехи, за които разказва Константин Азов – директор на отдел "Обслужване и продажби" на Българските държавни железници:

„Можем да се похвалим със закупуването на първите магистрални електрически локомотиви през 2020 г.. За първи път от близо 34 години идват чисто нови локомотиви. Те са общо 15 на брой. Два от тях вече се движат по железопътната мрежа на страната и обслужват пътнически влакове на дълги разстояния. 

Изпълнява се и амбициозна ремонтна програма. За съжаление Covid-кризата наложи известни забавяния, които вярвам, че ще бъдат наваксани. Ще успеем да ремонтираме и 20 други локомотива, с които разполагаме. В рамките на кризата успяхме да сключим договори на стойност 15 млн. лева с два български завода за пълно реновиране на 15 вагона.“

Като пример за изгодността на сделката, Азов посочи, че един изцяло нов вагон струва около 1 800 000 евро, а сглобените в български заводи, са около 3 пъти по-евтини. Друго удобство, от което вече се възползват пътниците, са въведените електронни табла на всички гари, както и мобилно приложение, проследяващо движението на влаковете, часа на пристигането им и причините за възможните закъснения.

С помощта на европейско финансиране БДЖ се надява да успее да закупи още 20 високотехнологични мотриси със скорост 160 км/ч., които да се движат по вече рехабилитираните и ремонтиращите се в момента  железопътни линии. Дружеството, грижещо се за железопътната инфраструктура, планира да изгради интермодален терминал на възловата гара Горна Оряховица, както и да продължи обновяването на гарите в страната.

Снимки: bdz.bg, ruse-direct.eu, Facebook /Anna Deparnay-Grunenberg и архив