Св. Антоний Велики е роден около 251 г. в Египет, умира на 105-годишна възраст, на 17 януари – датата, която е отредена в църковния календар за почит към паметта и делото му. Св. Антоний се счита за първия сред монасите, които се отдават на отшелнически живот далече от света, в пълна самота и отреченост от земните изкушения и пороци. Помагал на хората с духовни напътствия и с дарбата си на лечител, получена след десетилетия на изпитание. Оставя след себе си многобройни ученици и последователи.
Както знаем, народният обичай на същата дата, се нарича Антоновден. Освен личен и семеен празник на всички, които носят името Антон, Андон, Дончо, Антония и техни производни, в българската традиция денят и ритуалите около него са свързани с вярването, че светецът е покровител на болестите, заедно със своя брат близнак Атанас (Св. Атанасий, чийто църковен празник е на 18 януари).
В народните представи болестите са възрастни жени, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не бива да се споменават истинските им имена, за да не ги вика човек. Затова народът ни ги нарича „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, дори изобретили ковашките клещи. Затова те се считат и за покровители на ковачи, ножари и железари. Още за поверията, свързани с този празник, прочетете в публикацията „Сладки и медени” – поверия, ритуали и легенди за Антоновден и Атанасовден, от колекцията на Радио България.
Съставил: Албена Безовска
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..