На 18 януари, ден след Антоновден, Българската православна църква почита паметта на св. Атанасий Велики. Ревностен последовател на Христовото учение, св. Атанасий взема дейно участие в големия църковен събор, свикан от синовете на Константин Велики, през 343 – 344 г. в Сердика, днешна София. Според сведенията, съборът, известен още като Сердикийски, се провел в старата базилика Св. София, до която векове по-късно е изграден храм-паметникът „Св. Александър Невски“.
Св. Атанасий е ученик на Св. Антоний, и е почитан от всички християнски деноминации като един от най-видните богослови и защитници на триединството между Бог Отец, Син и Св. Дух. Според църковните източници, той е първият разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. Датата 18 януари е свързана с последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като пет пъти е бил гонен от епископския си пост от арианите. Църквата почита и деня на неговата смърт, 2 май.
Според някои източници, св. Атанасий е основател на манастира в чирпанското село Златна ливада, известен като най-старата действаща от незапомнени времена обител в Европа. Твърди се, че точно това е мястото, където Св. Атанасий е общувал с Бога. Още за това свято място прочетете в публикацията „Чирпанският манастир „Св. Атанасий“ – най-старата обител в Европа“, от колекцията на Радио България.
Съставил: Дарина Григорова
Нощта преди Рождество Христово във фолклорната ни култура е позната с няколко имена. Разбира се, най-често я наричаме Бъдни вечер, а основният смисъл на традициите и ритуалите за празника са добре известни – това е празник на смирението,..
На 13 декември преди 10 години си отиде швейцарският етномузиколог и музикален продуцент Марсел Селие (1925-2013). Той обаче остави след себе си ярка диря в историята на българската музикална култура у нас и по света. Марсел Селие и съпругата му Катрин..
Започва поредица прекрасни декемврийски празници, които ще ни отведат до светлините и споделените мигове на уют и обич, споделени с най-близките ни в Коледната нощ. "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща" – така народът ни мъдро описва..