„Някога, като юноша, силно обичах този художник. Репродукции от негови произведения бяха постоянна украса в родните ни училища – пише в книгата си, посветена на Димитър Гюдженов, писателят Димитър Аврамов. – Никъде другаде далечната история на нашия народ не изглеждаше тъй героична, величава и славна: царете – красиви и достолепни, делата им – мъдри и полезни, воините – смели и неудържими, одеждите, оръжието, дворците, храмовете – всичко пищно, бляскаво и непоклатимо. Сякаш, за да свидетелства за един нескончаем „златен век”, в който няма и помен от несполуки и злощастия“ – отбелязва още Аврамов.

Действително, познавачите, а и хората, занимаващи се с история на изкуството, представят родения преди 130 г., Димитър Гюдженов като художник летописец на подемите и изпитанията в историческия път на народа ни. В сложни композиции, картините му разкриват личности и събития, заемащи място в националното ни съзнание, заради своето нравствено величие и политическата си значимост. Достигналото до днес художествено творчество на живописеца наброява 50 исторически и батални композиции, около 2000 етюда с маслени бои и акварели, множество малки картини, икони, декорации с маслени бои, както и няколко папки със стотици рисунки с молив.

В Златния фонд на Българското национално радио е запазено интервю с Димитър Гюдженов, което ни разкрива позабравените през годините страници от неговия живот:

„Младостта ми премина през пламъците на Балканската и Първата световна война. В тези години целият народ беше под пагон, аз също. Да рисувам скици и картини от бойните действия, беше мое задължение като военен художник. Бях свидетел на съдбоносни за България боеве. Наблюдавах живи композиции от войници, коне, оръдия. Непосредствено изживях напрежението и изпитанията на войната. От друга страна, двете години престой в Париж през 1913-14 година при майстор на историческата картина, оказа своето въздействие. Скоро увлечението ми по военната тематика, прерасна в дълбок интерес към историческата живопис.“

Какво е онова, което го привлича най-много в един исторически сюжет?

„Той трябва да бъде значим, някаква кулминация в нашето национално развитие. Пример са „Хан Кубрат и синовете му“, „Симеон пред византийската столица“, „Посрещането на генерал Гурко в София“ и други. Всяка от тези теми, съдържа някакъв велик подвиг на духа и волята. Този подвиг аз съм се старал да внуша на зрителя, с понятни за него изразни средства. Не съм дирил оригиналност и самоцелно изкуство в яснотата на израза на идеята. Може би в себе си нося нещо от духа на възрожденските майстори. Те са чувствали необходимост да илюстрират нашата история и да влагат в тези илюстрации познавателно и възпитателно съдържание."

Що се отнася до умението да улови в картините си духа на времето, Гюдженов разкрива, че това е резултат от много труд и редица допитвания до историци, които са негови съвременници. „В историческата живопис смятам, че повече от другаде, е необходимо да се съчетава научното с художественото мислене.“ – категоричен е художникът.

Първото българско царство, както и Цар Борис Покръстител, са епохата и личността от българската история, служили за вдъхновение и упование на художника. Гюдженов определя Цар Борис като изключителен владетел, но и особено драматична личност, която няма как да не привлече художника-историк.

Снимки: архив