В неголямото пиринско село Баничан, Югозападна България, и до ден днешен са живи няколко вековни традиции, които пренасят информация за бита, светоусещането, вярванията и човешките взаимоотношения. Една от тях е плетенето на шарени вълнени чорапи, запазени такива, каквито са били навремето.
„Те са писмо от нашите предци, което трябва да прочетем с очите си и да приемем със сърцето си, за да съхраним и увековечим силата на духа, неизтляващата родова памет и самобитността на баничанската жена – отбелязва Румяна Джибова, секретар на читалището в селото.
И до днес хората вярват, че ако подариш чорап на близък човек, ти му подаряваш благослов, топлина, символ на домашното огнище.”
Това, което отличава баничанския чорап, е живописното съчетание на цветове и орнаменти. Моделите са девет, като всеки от тях е със собствено название, а използваните за неповторимите шарки цветове – бяло, червено, зелено, синьо и жълто – имат своето значение за предпазване от лошото. В плетените чорапи на баничани са съхранени едни от най-старите български мотиви и това огромно богатство от цветове и фигури не се среща никъде другаде в България.
„Те са молитва към всички природни сили да помогнат на притежателката на чорапите да бъде здрава, да има благосъстояние и просперитет - допълва Румяна Джибова. - Всеки един от тях може да ви разказва за нашето минало, красивата и прекрасна природа, те сякаш са живи и изпълнени с много емоция.”
Чорапите в Баничан са били знак за социалния статус на притежателката, за сръчност, богатство, семейно положение. Бабата, която е израждала бебето, е трябвало да му подари чорапи, изплетени от нея, орисвайки го да бъде здраво, щастливо и да има поколение. Чорапите били и задължителен елемент на сватбата, а днес всеки може да им се наслади в Музея на чорапа в селото.
Чорапи от Баничан има в повече от 25 държави на 5 континента, а през 2018 г. баничанският чорап стига и до Кралския двор, като дар за сватбата на Хари и Меган. Два месеца по-късно майсторките получават благодарствено писмо от кралица Елизабет Втора.
Селото е известно не само с чорапите си, но и с автентичната си местна носия – пола и синя или бяла сая. Най-яркият ѝ елемент е престилката, а 14-те модела са качени в електронната библиотека на българската база на остров Ливингстън в Антарктида.
„В тях баничанката е втъкала молитви носителката на престилката да бъда здрава, благополучна и да продължи рода – пояснява Румяна Джибова. – Цветовете, символиката и мотивите могат да се видят само тук, в Баничан. Пъстри и красиви, престилките са носени не само за красота, но и за предпазване. Доста от тях са бродирани с кръстат бод, тъй като кръстчето е вселенски символ за защита, а самите фигури върху престилката – от най-простите геометрични елементи до сложни комбинации – имат предпазващ характер.”
Румяна Джибова и Таня Качарова изработват и везана карта на селото. Отнема им 6 месеца, а размерите на паното са 70 х 100 см. На нея са избродирани всичките шевици от ризата и костюма на баничанката – над 23 символа и 23 шевици-реликви. За 900 хиляди бода са били нужни 5 хиляди метра естествени памучни конци, а интересното е това, че точно толкова е разстоянието от село Баничан до общинския център – гр. Гоце Делчев.
„Когато човек гледа картата, той сякаш се пренася в един по-красив свят – свят на хармония, доброта, разбирателство, възвишеност – споделя Румяна Джибова. – И с тази карта оживява нашето минало, тази карта сякаш може да говори, може да покаже духа на нашите предци. Върху нея сме изобразили най-многото храмове, които имаме на глава от населението, двата минерални извора, двете реки, белия и червения кромид, който съществува тук, и най-многото щъркелови гнезда. Това са другите символи на Баничан, които не могат да се видят на друго място.”
Снимки: Facebook/Читалище Изгрев
Лятна школа за деца от 7 до 12-годиишна възраст организира Националният етнографски музе в София. Заниманията ще запознаят малчуганите с традиционните празници и обичаи, поминъците и занаятите по нашите земи, с българските митологични..
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..
Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..