България е една от държавите, в които не се води официална статистика за жертвите на домашно насилие. Само МВР поддържа база данни за сигнали, подадени към системата. Според тях, през 2020 г. са издадени 3057 ограничителни заповеди, 349 от които са за насилие, упражнено спрямо мъже, спрямо жени броят е 2500 и 898 - за насилие спрямо деца. През 2020 г., пак по данни на гражданския мониторинг, убитите в близка партньорска връзка жени са 15, като от медийни публикации съобщенията са за поне още 5 смъртни случая. Постъпилите сигнали към неправителствени организации за системен тормоз в дома са се увеличили почти двойно през 2020-та в сравнение с предходната година.

Психолозите алармират, че проблемът е много по-широко разпространен, а пострадалите най-често мълчат и отказват да говорят за това, на което са подложени. Въпросът излиза на повърхността само тогава, когато има жертви, преки или косвени.

Проблемът за домашното насилие е поставян неведнъж на дневен ред, а сега в условията на глобалната пандемия, той придоби застрашителни размери. За съжаление, според българското законодателство, наказанията за насилника не са достатъчно строги.

„В този момент, за да бъде наказан един насилник по-тежко, той трябва да има три регистрирани акта на насилие – посочи омбудсманът Диана Ковачева, по време на проведена наскоро онлайн дискусия, посветена на домашното насилие.

Това не винаги е възможно. Понякога насилието може от първия път да отнеме човешки живот или да доведе до осакатяване на пострадалото лице. Смятам, че в Наказателния кодекс трябва да бъдат инкриминирани всички форми на домашно насилие. Те следва да бъдат дефинирани така, че онези, които нарушават закона, да бъдат ефективно наказани и да има реално санкционирани лица. Защото психическото и икономическото насилие много трудно се доказват.“

От друга страна, кризисните центрове в София за настаняване на жени и деца, жертви на домашно насилие са само 30. Според експертите в областта, това е крайно недостатъчно. Необходима е и професионална намеса и работа с насилника, за да може да се справи с агресията и с гнева. Децата, станали свидетели и жертви на насилие, както и всички потърпевши също се нуждаят от специализирана грижа.

Промените в Закона за защита от домашно насилие, които са публикувани за обществено обсъждане, предвиждат създаването на специален регистър, в който да бъдат въведени насилниците и жертвите на домашно насилие. Целта е пълно ограничаване на достъпа на насилниците до жертвите, включително чрез SMS и телефонни обаждания. Предвидена е и защита на бременните жени и децата, разкриване на нови социални услуги като телефонна линия за пострадали и защитени жилища за жертвите на насилие.

"Чрез промените се разширява кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита - посочи по време на онлайн дискусията правосъдният министър Десислава Ахладова.

Увеличават се и мерките за защита, които се налагат от компетентните органи. Много важна промяна е предложението да се създаде Национален орган за координация, мониторинг и оценка на политиките и мерките за предотвратяване на домашното насилие. В проекта се регламентират и програми за превенция и защита от домашно насилие. Оптимизира се и съдебното производство по налагане на мерки за защита, в посока бързина и ефективност“.

Предвижда се Националната комисия за превенция и защита от домашното насилие да бъде междуведомствен орган, който ще може да предлага и стратегии за защита в конкретни случаи. Комисията ще насочва жертвите да участват в най-различни програми за рехабилитация.

Друг важен момент в предвидените законодателни промени е налагането на забрана за притежание на огнестрелно оръжие, за да се избегне убийство на жертвата със законно притежавано оръжие.

Снимки: БГНЕС