По инициатива на ООН от 2011 година насам първата седмица на месец февруари се отбелязва като Световна седмица на хармония между религиите.
България е от страните, в които от векове съжителстват представители на много етноси и религии. Според Конституцията на страната „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.“ Освен това е отбелязано, че „свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.“
Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване на населението, проведено през 2011г., 76% от анкетираните се самоопределят към източноправославното християнско вероизповедание. Католическото вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8 и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 10% от населението на България. Близо 5 на сто нямат вероизповедание, 7.1% не се самоопределят.
През 2008 г., със съдействието на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, беше създаден Националният съвет на религиозните общности в България (НСРОБ). В него са представени Мюсюлманското изповедание, Арменската апостолическа църква, Централният израилтянски духовен съвет, Обединените евангелски църкви и Католическата екзархия.
Към момента Българската православна църква няма представител в НСРОБ.
Сред важните цели на този съвет е „да съдейства за разпространение на познания между отделните религиозни общности относно техните принципи и ценностна система, свързани с изграждането на мирно и справедливо гражданско общество в България и в света като цяло.“
Възможна ли е хармонията между религиите и в какво се изразява тя?
„Общо е усещането, че предстои Страшният съд, че Божият съд ще бъде безмилостен към онзи, който не е проявил милост – посочва отец Николай Петков, който от 17 години живее и служи в Православния храм „Св. Пророк Илия“ в гр. Шумен. – Друг е въпросът, че има такива християни, които живеят отвъд перспективата на Страшния съд и които отказват да приемат, че има такава реалност. Естествено Страшният съд не изключва и прошката, както когато един човек е родител благостта не изключва строгостта. И ако приемем, че хармонията е съзвучие, то ако днес се изпълни една пиеса изящно, това не е гаранция, че същото ще се случи и утре.“
Според председателя на НСРОБ и представител на мюсюлманската общност у нас Бирали Бирали „Общото, което свързва всички вярващи по света е вярата в Бог. А хармонията между вярващите минава през опознаването. Това е едно общуване с ясното съзнание, че другият човек е различен от теб. Казваме, че всички сме добре, толерантни, което не е лошо нещо, но когато знаеш, че другият е различен и можеш да изпиеш едно кафе, да проведеш един разговор, това вече е общуване на друго ниво, без да се стремиш да промениш неговата религиозна идентичност.“
Първите сведения за католически свещеници в България са от 1604 година, припомня ни отец Петко, който представлява католическата общност в НСРОБ. И въпреки, че католиците в България не са многобройни, те са много активни в своите проекти, насочени към социални, образователни и др. сфери от обществото. „Бенефициентите са просто хора, които се нуждаят, независимо от кое вероизповедание са“, уточнява свещеникът.
Според отец Петко пандемията и страхът от нея са усилили вярата, която е вътре в човека, надеждата, упованието, личния контакт с Бога в молитвата.
„За дълбоко вярващия човек страхът от пандемията не е център, той е изместен от упованието в Бога”, допълва Грета Ганева, представител на Обединените евангелски църкви в България. Тя вижда общото между вярващите по света в ценностите, „които не са наизустени, а съпреживяни през техните вярвания, техните личности. Хубавото при нас в България е, че тук са събрани множество религии и в продължение на столетия те са живели заедно, в едно утвърдено отношение на хармония. И това, което ние имаме в България е уникално, защото това е един модел, който още нашите деди са формирали, да живееш приемайки другия такъв, какъвто е. “
„Всяка една религия проповядва правилния път към Бога. И ние всички сме убедени, че сме на прав път, но ще знаем кой точно е бил той в Съдния ден. Дотогава нека се стремим да бъдем добри“, призовава председателят на Централния израилтянски съвет София Коен. Тя припомня, че „това е общност, която преди 1944 г. е наброявала над 50 хиляди човека в страната. След това част от евреите заминават за държавата Израел. Към днешна дата можем да кажем, че в България има не повече от 6000 евреи. Тази малка по численост общност води един доста активен духовен, културен и обществен живот. Наш много важен стремеж е да бъдем градивна сила в цялостното българско общество.“ По думите на София Коен, България е един от най-добрите примери в света за хармония между религиите.
Снимки: НСРОБ, личен архив
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан Затворник, блажена дякониса Теозви. Св. Григорий Нисийски (около 331 - 394 г.) е един от..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей. Светител Петър Севастийски се родил в Кесария Кападокийска в семейството на света Емилия и..
На 8 януари Православната църква чества свети Григорий, епископ Български, преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан Изповедник, преподобна Домника, мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници. Сведенията за св. Григорий, еп...
На 16 януари Православната църква чества Честни вериги на св. ап. Петър, преподобни Ромил Видински и свети свещеномъченик Дамаскин Габровски...
На 17 януари Православната църква чества преподобни Антоний Велики (Антоновден) и преподобни Ахил Изповедник. Свети Антоний или авва..
Единственият в страната параклис, който носи имената на светците Антоний и Атанасий се намира в Сандански, а освещаването му ще извърши Негово..