Почит, тайнство, свещенодействие – всеки може да си избере най-подходящата дума за емоцията, която е изпитал при отварянето на бабината ракла. Докосвайки се до изтъканото от ръцете ѝ платно, той е усетил енергията на друго време, във фигурите е разчел магически видения, а чрез цветовете е обагрил спомена за чистото небе, обсипаната със злато нива, алените бузи на спящото в люлката дете.

Вардарки – така нарича Румяна Белева създанията, които изработва от намерените съкровища в сандъка на своята баба и като истински скъпоценности ги поставя зад стъкло. За името се вдъхновява не само от майчината фамилия Вардарова, но и от глагола “вардя“, заложил в себе си идеята за пазене, съхраняване. Така чрез плетените дантели, избродираните шевици, декорациите тя успява да създаде пазителки, пренасящи в наши дни традициите от миналото.

Всяка шевица носи силата на своето време, затова и когато човек постави Вардарка в дома си, се доверява на вречените в нея думи. Авторката вярва, че дори и днес можем да усетим посланията на тази, която със сърцето си, докато работи, е наричала за здраве и желани блага.

„Учителят Петър Дънов* казва, че в изкуството на бродерията са скрити хиляди души – казва още Румяна Белева. – И наистина, това са душите на жените, които са ги направили, на жените, които ще ги съхранят и ще ги предадат нататък в автентичния им вид. В изработването на везмото, в посланията му – във всичко има магия. Неслучайно шевиците в дрехите на българската носия са се поставяли на определени места, тъй като са изпълнявали апотропейна (предпазваща – бел. ред.) функция, каквото е другото значение на глагола „вардя“. Шевиците са се слагали по полите на ризите, по ръкавите, по яките, защото древните са смятали, че оттам идва злото и навлизат енергиите.“

Румяна Белева развива своите стилизирани образи в четири тематични линии. Ефирните Ангели изработва от дантели с копринени конци, докато дългите коси на Плитките усуква от естествена вълна. Севастократорките, вдъхновени от фреската в Боянската църква със съпругата на севастократор Калоян – Десислава, изглеждат царствено в украсените си с мъниста, обеци и брошки одежди. А най-новите са Калиманки (кръстници).

Макар и изработени с материали от отминали времена, Вардарките са съвременни създания, категорична е авторката им. Доколко обаче сме се променили и как традициите, суеверията, вярванията са се трансформирали в днешния ден?

„Не сме се променили много и в момента наблюдаваме едно възраждане – смята Румяна Белева. – От няколко години виждаме как се играят народни танци, правят се сватби с фолклорни носии, възстановки. И макар да е малко преекспонирано, това говори, че хората се събуждат и имат нужда да се докоснат до корените си чрез обличането на носия, чрез докосването на шевица, на дантела. А корените са генетична памет – те са там, където душата е избрала да се роди.“

Снимки: Facebook /Vardarki

* Петър Дънов е български духовен водач, проповядващ здравословен начин на живот, основан на обич и уважение към природата. Живял в периода1864-1944г., той е определян като „най-големият философ в днешния свят“ от кардинал Анджело Ронкали, нунций на Ватикана в България, а по-късно папа Йоан ХХIII. Всяка година в близост до езерото Бъбрека в Рила се събират последователи на Петър Дънов от България и различни краища на света. Там членовете на т.нар. „Бяло братство“ изпълняват завещаната от Дънов Паневритмия – система от гимнастически упражнения, изпълнявани на музика и съчетаващи движение, слово, мисъл и влияние на естествената природна среда.