В критичната за туристическия бранш 2021-та, държавният бюджет планира немалък ръст на средствата за национална туристическа реклама. За целта се предвиждат почти 20 млн. лв., което е рекордна сума, отделяна за рекламни цели у нас през последните години. Ала непредвидимата ситуация покрай разпространението на Covid-19 поставя на дневен ред някои въпроси. Като например как, в условията на затегнати противоепидемични мерки, национални локдауни и ограничени пътувания по света, България ще привлече лелеяните огромни потоци туристи от чужбина, които да съживят икономиката й? И тази година Министерството на туризма възнамерява да фокусира интереса на чужденците чрез традиционните кампании, залагащи най-вече на имиджовата реклама с акцент върху „продуктите, свързани с близост до природата, здравословен начин на живот, култура, вино и кухня, традиции и автентичност“.
Доколко националната ни реклама е адекватна в настоящата непредвидима ситуация и как най-удачно да се инвестират тези средства? Според Мартин Димитров, основател и творчески директор на водеща столична рекламна агенция, предвиденият бюджет не е гаранция за успех. Съдейки от историята ни в туристическата реклама, ние отново ще бъдем банални. И това е най-големият ни проблем, смята той. „В идните месеци ще говорим за това как България е сигурна дестинация, но това е послание, което ще отправят редица държави и най-вероятно част от тези страни ще бъдат по-сигурни от нас.“ – твърди Димитров и добавя:
„Ние сме в тежко състезание, в което някак си не показваме истинска оригиналност, особено през този сезон, когато туристите ще отчитат и други фактори. Примерно здравната система на държавата и възможността, ако се разболееш, лекарите и медицинските екипи в съответния курорт да реагират бързо. И когато казваме, че сме сигурна дестинация, не е достатъчно просто да го заявим, а да посочим конкретно защо сме сигурна дестинация - нещо, което не чувам да звучи като реклама в момента.“
България първо трябва да определи какъв вид туризъм възнамерява да развива в новия контекст, в който живеем. Защото фокусът на задграничната ни реклама е разнопосочен. Отново се набляга на участия в борси, работа с блогъри и медии, имиджови кампании с диплянки и красиви клипове от България, където накуп се представят всичките й прелести и красоти. „Вижте, и други държави имат богата култура и традиции, които са интересни за туристите“, казва Мартин Димитров и добавя:
„Ние винаги се опитваме да покажем, че имаме всичко. Ние говорим за традиции, говорим за СПА, за морски туризъм, за зимен туризъм. Но по този начин затваряме представата на потребителя за страната ни, не му помагаме да открие нещото различно, което да го изненада. И това е типично за туристическата ни реклама. Защото публиката за „Слънчев бряг“ и за селския туризъм е различна, същото важи за велотуризма, винените турове и пр. Ние не можем да продължаваме да призоваваме хората да дойдат, като „изсипваме“ в дадена имиджова кампания или в един 30-секунден рекламен клип всичко, което искаме да си кажем, адресирайки го до всички.“
Според Димитров е крайно време държавата да сегментира рекламата и да потърси подходящата публика, към която да фокусира посланията си.
„Няма посока рекламата ни. Ние презастроихме, направихме някои неща и някъде прекалихме. И в момента се чудим как този тюрлюгювеч да го направим вкусен. Рекламата не може да разреши дълбоките проблеми в отрасъла. Ние продължаваме да се чудим къде е перспективата в туризма ни, на какво да наблегнем. Но при положение, че самата индустрия не го е установила, много трудно рекламата може да разреши проблемите й. Именно затова нашите туристически кампании предлагат всичко за всички. А както гласи клишето – когато говориш на всички, не те чува никой“ – каза в заключение рекламният експерт Мартин Димитров.
Снимки: Венета Николова, Faceboоk /Мартин Димитров
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..