Във времена на криза хората често предпочитат да инвестират в недвижими имоти, включително в земеделска земя. Поради сигурността на тази инвестиция, от нея се възползват не само лица, тясно свързани със селското стопанство, но и такива, които развиват дейност в съвсем различни области. Допълнителен стимул в момента са и нулевите лихви по депозитите. Това коментира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в интервю, публикувано на сайта на организацията.
През изминалата 2020 г. цената на селскостопанската земя в България бележи ръст на северозапад, а в Източна България и Добруджа – застой или дори спад, отбелязва Стайков.
Високият интерес към земите в Добруджа, наричана „житницата на България“, в началото на изминалата година заглъхва с идването на Covid-19 и първия локдаун. Сделките почти спират. Цената на земята там, която по традиция е най-висока, за първи път от години през 2020-та бележи спад от 2000 лв./дка преди до 1600 – 1800 лв./дка. Купувачите се въздържат да правят сделки при по-високи цени, заради неяснотата около пандемията. Сушата и слабата реколта през 2020 г. оказват допълнително негативно влияние.
Стайков отбелязва, че най-евтина остава земята в Южна България, където са и най-лошите условия за отглеждане на едногодишни култури – Хасково, Кърджали, Странджа-Сакар.
Доста по-различна е ситуацията в Северна централна и в Северозападна България, където през миналата година реколтата е и по-добра. „Цената на нивите бележи ръст в Монтана, Враца, Видин, Плевен, по поречието на Дунав, където вече почти достига тази в Добруджа. На места земята се продава за 1800 лв./дка /920 евро/ при средна цена през 2019 г. в района от около 1100 -1400 лв./дка“, подчертава Стайков. По думите му, собствениците на земеделски земи очакват и в следващите години поскъпване с по 5%.
Той отбелязва, че през 2007 г., когато страната влиза в ЕС, декар земеделска земя е струвал от 50 до 200 лв., но с идването на европейските субсидии за сектора, цената се е повишила в пъти.
Основни инвеститори в земеделска земя към днешна дата са българите. Както отбелязва Стайко Стайков, „земеделие отдалеч се управлява трудно“. Другото, което възпира чужденците, е липсата на комасация и на възможности за напояване. Според Стайков, чужденците търсят парцели от по 10 – 15 000 дка, докато средните парцели у нас са по-малки.
Очаква се създаването на Земеделска камара в България, която да спомогне за справяне с нерешените въпроси в селското ни стопанство. Възможност за развитие на бранша Стайков вижда и в обръщането към науката. „Всеки, който обработва земя, трябва да потърси агрономите, за да разбере кой е най-правилният начин да обработва своята собственост“, е категоричен Стайко Стайков, като подчертава, че в тази област е време да се отвори път за новите технологии.
Съставила: Миглена Иванова
Снимки: архив и baszz.net5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..
В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно между минус 3° и 2°, малко по-ниски в котловините от Западна България, в София – около минус 4°...
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..