Предизборната кампания за предстоящите на 4 април парламентарни избори у нас все още не е започнала, но експертите и политическите наблюдатели, вече правят своите все още твърде условни прогнози. Към момента те са по-скоро за характера на предстоящата кампания, а не толкова за идеите и политиките, които ще защитават отделните политически формации. Причината е проста – все още не е ясен нито обликът на листите, нито пък програмите на кандидатите да бъдат част от 45-то Народното събрание. Наблюдава се необичайна ситуация. Кризата в резултат на пандемията, породи у хората един страх за оцеляване, комбиниран с борба за власт. Това са две чисто човешки, но много мощни залитания, които в по-спокойни времена, успяват да бъдат удържани, но сега са нещо доминиращо, което неминуемо ще продължи още време, прогнозира в интервю за БНР, социалният антрополог Харалан Александров:

„Аз смятам, че българския народ ще постави всички политически играчи в режим на преговори, въпреки критиките и омерзението помежду им – казва той. – Това ще се случи, тъй като много вероятно е парламентът да бъде достатъчно пъстър, с достатъчно представителство на всички гледни точки, настроения, вълнения и визии за бъдещето. Няма по-сигурен начин да се стабилизира едно общество, от това да бъдат представени всички гледни точки. Разбира се, за да се случи това, е необходима зрялост, мъдрост и готовност за приемливи компромиси между политическите играчи.“ 

Въпреки яркото лидерство, което се наблюдава в почти всяка от партиите,  кандидати за следващия парламент, не бива да бъде подценявана и личността на президента, макар той да не е начело на политическа формация.

„Няма никакво съмнение обаче, че той се позиционира като лидер на критичната перспектива към това, което се случва в България – обяснява Харалан Александров. – Има изключително много хора у нас, които болезнено преживяват реалността, не могат да я приемат. Имат усещането, че нашият свят е несъвършен, особено като го сравняват с този на по-развитите общества. Те имат нужда от такова лидерство, което да държи този курс и в този смисъл, президентът се справя отлично.“

Подобна тенденция в обществените нагласи е напълно оправдана след малко повече от десетилетие, в което една от партиите е почти неизменен участник в управлението.

„ГЕРБ изградиха такъв феодален модел от социалистически тип, че се сляха с държавата и не могат да живеят извън властта. Така че те ще направят всичко възможно, чрез окупираните от тях държавни институции, да няма почтени избори“ - коментира политологът Евгений Дайнов пред БНР.

Неприемането на модела, създаден от управляващите, води до това, че техни симпатизанти е възможно да гласуват и против тях, в името на това хегемонията, която имат в някои райони, да бъде прекратена, а Бойко Борисов да бъде спрян – смята Дайнов. Що се отнася до съмненията в честността на вота, той е категоричен, че единственият лек срещу влиянието на корпоративния вот, от който може да се възползва всяка от големите партии в определени региони на България, е максималната мобилизация на избирателите, които да упражнят своето легитимно право на глас.

Съставил: Йоан Колев /по интервюта на Силвия Великова и Петър Волгин, БНР-“Хоризонт“/

Снимки: БГНЕС, личен архив