През 1961 г. холивудски знаменитости се събират пред големия екран, за да се уверят с очите си, че магията не е единствено привилегия на шарлатани. В средата на цирковата арена, сред разсейващи се пушеци, един факир отмахва главата си и със спокоен ход, придържащ я в едната си ръка, напуска манежа. След този възпламеняващ момент, звездите на киното завинаги ще помнят името на Мистер Сенко – българина, пленил сърцата на публиката по цял свят с чудеса.
Неговата история започва в нищета и самота. Идва на бял свят през 1905 г. с името Евстати Христов Карайончев, орисан да се бори за оцеляването си от най-ранно детство.
На осемнайсет го застига предопределението да стане необикновен и с виртуозност да печели преклонението на тълпите. Един ден в цирка, където е момче за всичко, се появява Мистериозния турчин – френски илюзионист, който веднага забелязва пламтящите искри в очите му. И когато асистентът на „турчина“ се разболява, на манежа излиза Евстати. Французинът го взема за свой ученик, а на сбогуване му доверява атрактивния си номер „Изчезване от сандъка“, с който начинаещият магьосник започва да омагьосва публиката по площади и училища.
Две години по-късно се посвещава изцяло на магията под името Мистер Сенко. По ирония на съдбата правописна грешка в „Мистериозния Сенко“ предопределя артистичния му псевоним, който близо половин век ще събира публика в най-реномираните циркове.
През 1939 г., на Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин, за първи път показва коронния си номер с махането на главата и печели втората награда. В илюзията използва восъчна глава-маска, направена от художника Ненко Балкански и скулптора Иван Мъндов, и именно нея публиката вижда в ръката му по време на спектаклите. Заради този и други атрактивни номера като „Разрязване на жена с циркуляр“ и „Електрическият стол“ печели множество отличия, но най-престижното сред тях безспорно е специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Франция пък му връчва най-високата си награда – ордена „Робер Худен“.
„Международно ходих 25 г. най-малко в пет-шест европейски държави и развявах българския трикольор – продължава разказа си Мистер Сенко. – Стигаме в един град в Норвегия и гледам пред залата знамена. В центъра стои българско знаме, отляво германско, отдясно американско и после почват другите. Тогава бях най-доволен, извадих си апарата, направих снимка. И почнах да говоря вътре – на български, а един се обади да говоря на чужд език, на английски. „Ти защо не говориш пък на български“, отговорих му. Погледнете колко дипломи и ордени европейски и български. Аз носех 3 тона багаж, 10 души асистенти. Няма човек в тези 50-60 г. да не ме е гледал. И всеки като мине – Сенко, Сенко...“
За последен път „сваля“ главата си на юбилейния спектакъл за 60-годишнината си. И с думите „Не е важно човек само да знае как да се качи на сцената, но и как да слезе“ се прощава с публиката. Отива си от този свят, когато е на 82 години, оставяйки след себе си хиляди представления и милиони разтуптени сърца.
Снимки: Калин Каменов, архив
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..