Двама от трима българи са с повишено и нездравословно наднормено тегло. По този тревожен показател страната ни изпреварва както Европа, така и света. Това показват най-актуалните данни на СЗО за (2021г), а поводът да ги цитираме е Световният ден на борбата със затлъстяването – 4 март. Това означава, че над 61% от българите страдат от затлъстяване. Това е хронично състояние, характерно с натрупване на прекомерно количество телесна мастна тъкан, което има отрицателен ефект върху здравето и е свързано с намалена продължителност на живота. Делът на децата в България с наднормено тегло е 13.6%, като момчетата със затлъстяване между 5 и 9 години достигат до 17.1%, а момичетата до 10.2%.

Индексът на телесна маса е основен показател за определяне на наднорменото тегло и затлъстяване, а той се покачи видимо при българите през последната година, в която за дълъг период хората останаха по домовете си обездвижени. Резултатът е видим и при работещите, и при учащите в онлайн среда и домашен офис. „Още в началото, когато беше забраната за излизане, за разходки, когато комуникациите бяха сведени до минимум, се установи, че хората качват килограми, децата и юношите също и всичко това, на фона на една депресия, понижен тонус и тревожност. Това бяха предразполагащи фактори към повишаване на теглото“ – това казва проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика и обществено здраве:

Добрата новина за натрупаните за кратък период килограми е, че тях организмът не ги счита за свои и при малко повече усилия, те бързо се губят. Организмът не е имал време да ги застопори и паметта на мастните клетки не е така устойчива. Ето защо, колкото по-бързо минем към редукция, толкова по-лесно се свалят излишните килограми. Има и такава част от българите, които оставиха проблема с теглото за времето, след като приключи пандемията. Това обаче не се очертава в скоро време и препоръката на специалистите е: да не се отлага борбата с излишното тегло, да се вземат мерки веднага. Защото даже при заболяване като коронавирусна инфекция е ясно, че хората със свръх тегло имат по-сериозен риск за тежестта на протичане на това заболяване и за изхода от него.“

Причината е, че при наднормено тегло, органите на човека се покриват с мазнини. „Сърцето се обхваща от мастна капсула, черният дроб се инфилтрира с мазнини, съдовете започват да се покриват с мастни натрупвания, костно-ставният апарат не е пригоден да носи по високи килограми от сантиметрите на тялото, минус сто – това е най-лесният начин за преценка къде сме ние спрямо нормата“ – казва проф. Байкова и съветва ако изчисленията покажат завишено тегло, веднага да вземем мерки:

„Да изключим високо калорийните храни – не изцяло, но да минем на силна рестрикция. В противен случай това може да направи срив на имунната ни защита и да бъдем изложени на инфекциозните агенти на околната среда, променлива температура, т.е. изисква се плавно преминаване към по-ниско калориен режим на хранене с повишена двигателна активност. Здравословното седмично меню съдържа три порции месо, две порции риба, два постни дни, в които можем да добавим млечни продукти и яйце. В постните дни включваме винаги варива: картофи, зърнени храни, ориз, царевица и бобови, а също много зеленчуци и плодове. Обикновено въглехидратът е добре да се консумира на закуска, той дава енергия – черен хляб, овесени ядки, ленено семе и т.н. И всичко това на фона на достатъчно движение.“

Снимки: Pixabay, Ани Петрова, архив