Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За тайните на българската дантела

Снимка: БГНЕС

Март е, и със съживяването на природата сякаш и ние се пробуждаме за красивото, опитваме да го вплетем във всеки аспект на ежедневието си. В миналото българката оползотворявала зимния период, за да създава красота, бродирайки ризи, покривки или пък оплитайки изкусни дантели.

Използвали са памучни или копринени конци: колкото по-тънък е конецът, толкова е по-фина дантелата. Изящно изработена, тя е украсявала ръкавите, пазвите, кърпите за глава на българката.

И в днешните модерни времена дантелата е приложима в бита ни – с нея се украсяват не само дрехи, но и салфетки, спално бельо и шалове, изработват се покривки за легло и маса, различни аксесоари и бижута, дори цели картини.

В България са разпространени два типа дантела – калоферска и шита дантела „кене“, казва майсторката Ани Йовева. Каква е разликата между тях - ще разберете от публикацията „Изкуството на дантелата все още пази неразкрити тайни“. 

През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) подбалканският град Калофер бил опожарен и оставен в разруха, а дантелата се превърнала в основно средство за препитание. Затова започнали да наричат ръкоделието „бялата магия“. За традициите в изработката на традиционната калоферска дантела, която се появява у нас в края на XIX век разказваме в „Калоферската дантела символизира волята на народа ни да оцелее в трудни времена“, още един интересен материал за това майсторство от колекцията на Радио България.

Редактор: Елена Каркаланова




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Михайло Парашчук оставя почерка си върху важни софийски сгради

На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..

публикувано на 16.11.24 в 09:05
Побиването на колчетата по новата гранична линия, някъде край Белоградчик.

104 години от анексирането на Западните покрайнини

На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..

публикувано на 06.11.24 в 06:35

Почитаме свети Патриарх Евтимий като покровител на целия български народ

Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..

публикувано на 22.10.24 в 09:50