Слънчев град в сърцето на Франция, катедрали с островърхи кули и малки еднофамилни къщи с подредени дворове, това е Клермон-Феран – град, който завладява сърцето на една българка и тя живее и преподава там повече от 10 години.
Диана Георгиева - Фай е от София, а като студентка в Биологическия факултет на Софийския университет решава да продължи следването си във Франция. Там се дипломира в Университета на Дижон в специалността Биология на популациите и на екосистемите, а след това специализира Екология в Париж. Дипломната си работа подготвя в Музея на природните науки в столицата, където изследва как обществото възприема и използва ресурси на околната среда. За българката е ясно, че при внедряването на новите технологии като енергиен източник до голяма степен думата имат политиците, а не биолозите. Това я навежда на мисълта, че е по-добре да остане вярна на науката за природата и избира учителската професия.
Във Франция я задържа не само образованието, но и семейството, което създава още като студентка. „И тук, както в България, в малките селца липсват подготвени хора за учители. Затова лесно ме приеха на работа, видяха в мен човек, който ще е полезен, лесно се интегрира, издържа на напрежението с учениците и не е много взискателен“ – казва българката, с дълъг стаж като учител.
„Тъкмо това ми харесва, да карам малките деца да наблюдават, да проучват света, да се възхищават от природата, най-вече да мислят за нея и да я пазят. Това са простички неща, но много важни. Учителската професия ме кара да се върна към детството, корените ми и към наученото в България.”
За разлика от повечето хора, които предпочитат удобствата на града в чужбина, Диана Георгиева–Фай решава да смени града със селото. Наемат имот тип ферма на 20 км от градчето Пю ен Вале, в югоизточна Франция и пътува, за да преподава в близки училища. За миг не съжалява за авантюристичната си постъпка, защото смята, че на село семейството се чувства по-добре без модерни технологии и дори без бърза връзка с интернет.
„Аз поведох цялото семейство да се местим към селото преди 5 години, а съпругът ми дори си остави сигурната работа в града. Къщата ни е с голям обор и кокошарник, в градината отглеждам български домати и чушки. И се учудих, че и мъжът ми има „зелена ръка“, както казват французите, всичко което посади му пониква. Хора като нас, които търсят спокойствие, не искат да виждат нахлуването на техниката. На много места тук няма интернет. По време на изолацията нямах връзка дори с учениците си, защото много деца нямат интернет.
Аз спазвам всички български семейни традиции – на 1 март връзвам мартенички на сина ми и на всички приятели – споделя още Диана. – За Великден събирам децата и заедно боядисваме яйца. Опитвам се всяка година да се връщам в България и да показвам на сина ми различни места. Бяхме из Родопите, разхождахме се покрай Дунав. Мисля, че той най-много харесва свободата, която се чувства в България. Във Франция всичко е частна собственост и е оградено с бариери, в България все още не е така.”
Снимки: личен архив
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е в същината на седмата годишна среща "Българско слово, музика, багри и танц", която ще събере..
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена "Между редици и интервали. Фрагменти от самите нас" ще бъде официално открита между 15:00 и 19:00 ч. в..
Две възпитанички на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Йордания представиха страната ни на събитие в своето училище “Хади ал Мухаммади” в Аман. На снимката, публикувана на фейсбук страницата на българското училище, се вижда, че..
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е..