Днес отбелязваме Световния ден за правата на потребителя. Той е под егидата на Международната организация на потребителите (от 1962 г.), а в България за защита правата на потребителите се говори от 1991 г. През тези точно трийсет години българите промениха поведението си при пазаруване. По-голямата част от хората вече се интересуват освен от цената на стоките и услугите, и от качеството и добрата репутация на търговци и производители. Тази година глобалната тема в отбелязването на 15 март е борбата с пластмасовите отпадъци, замърсяването и негативните ефекти от него.

Глобалната пандемия през 2020 г. поднесе нови предизвикателства пред българския потребител. Много стоки и услуги станаха достъпни основно чрез интернет. „Хора бяха принудени да пробват, без преди това да имат опит с това. Но интернет търговията крие и редица рискове от нелоялни търговски практики“ –казва Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители”:

„Тези практики ги засили най-вече страхът от заразата. Станахме свидетели на множество нелоялни търговци, които приписват различни свойства, предпазващи или лекуващи от вируси, на най-различни продукти. Последният случай беше на хипноза, която лекува коронавирус. Ето защо, хората, които сега навлизат в интернет търговията, са изложени на повече рискове – те нямат необходимата критичност да преценяват рисковете. Бих откроил като по-големи източници на риск социалните мрежи и сайтовете за малки обяви, а също търговци от чужбина и най-вече извън ЕС. Все още лесно може да видите български сайтове, в които няма адрес и координати за връзка с търговеца. Препоръчваме на всеки потребител, преди да купи каквото и да било, първо да провери, кой е търговецът. Защото най-силната ни защита е правото на отказ, но то може да бъде силно ограничено или затруднено ако търговецът просто си е скрил контактите и така ние няма как да върнем стоката. Основното, което съветваме потребителите е да бъдат максимално консервативни, критично да гледат на всяко едно търговско съобщение и да го преценяват внимателно. За съжаление все още сред нас битува разбирането, че всичко на пазара е проверено, че едва ли не контролните органи трябва да бъдат „всевиждащо око“ и те да са отстранили всички нередности. В живота не е така, ние – потребителите, сме най-важният „инспектор“ и ако не внимаваме, лесно може да попаднем на всякакъв вид измами.”

Като голяма стъпка в защитата на потребителските ни права експертите определят приетия преди седмица нов закон за цифровото съдържание. Вече ще можем да отправяме рекламация и за софтуера на продуктите, нещо, което досега не съществуваше – съобщава Богомил Николов. По думите му, най-големият проблем в момента обаче е как ще се върнат парите от туроператори на хората, които имат платени и нереализирани екскурзии.

„Този въпрос стои от една година. Хората получиха ваучери, някои ги използваха, повечето не, но проблемът само се отлага и очакваме горе-долу това лято тези, които не са си получили парите, да започнат да огласяват по-силно публичното пространство. Лично аз не знам как ще се реши този въпрос. По данни на турооператорите имат да връщат на клиентите си общо 150 млн. лв.. Срокът в закона започва да изтича около средата на май месец т.г.. В тази ситуация лошото е, че може въобще да няма победители. Решението е в отпускане на държавна помощ, а такава стъпка беше направена, с предоставянето на 49 млн. лева на туроператорите Но ние така и не получихме гаранции, че тези пари ще отидат за връщане на средствата на клиентите. Освен внимание към туроператорите, ние призоваваме за създаване на гаранционен фонд, както е в повечето европейски страни, който да елиминира пазарния риск от това застрахователите да избягат първи, когато корабът започне да потъва. Видяхме как в началото на пандемията редица застрахователи прекратиха предсрочно застраховките на туроператорите или отказаха да подновят изтичащите, други пък вдигнаха драстично цените си.”

Снимки: архив и БГНЕС