85-годишнината на Радио България е повод да се срещнем с ветераните на чуждоезиковите редакции, които са проправили пътя на програмите за чужденци на БНР. Без съмнение много от тях е трябвало да се изправят пред предизвикателствата на едно начинание, за което са учили в крачка, а барометър за работата им, както и сега, са били отзивите на слушателите.
“Трябваше много да се учи в тази прекрасна професия. Страшно много! А когато натрупах извесен опит като преводач и говорител, дойдоха и репортажите, интервютата и коментарите”, така започва своя разказ за работата си в Радио България Венцеслав Николов, дългогодишен старши редактор, преводач и говорител в програмите на испански език на многоезичната програма на БНР. Брилянтен познавач на тънкостите на езика и на историята на двата народа, през 1985 г. Венцеслав Николов написва книгата „Сто испанци за българското минало”, в която представя множество коментари и препратки към историята на българския народ, написани от испански автори през вековете. Автор е (и преводач на испански) на текста на двуезичната книга албум „Българи и испанци“, както и на редица статии за българо-испанските връзки, на два речника, изтъкнат преводач е на книги, а през 1998 г. е удостоен с високия испански Орден за граждански заслуги, присъден му от крал Хуан Карлос I за принос към укрепването на връзките между народите на Испания и България. Носител е на награда на Съюза на българските преводачи за цялостното си творчество като преводач на художествена литература.
За първите си стъпки в професионалния превод Венцеслав Николов разказва:
“Ще ви разкажа една история отпреди близо 60 години. През 1964-а бях студент трети курс Испанска филология в Софийския университет. Бях един от първите двайсетина български студенти, които две години по-рано бяхме започнали да изучаваме езика и културата на Испания и испаноезичните страни. Бяхме пионерите на университетската испанистика в България. През онзи далечен ден имахме първи час по практически испански. Когато влезе преподавателката ни, незабравимата Емилия Ценкова, видяхме с нея да влизат двама мъже. Те седнаха на най-задните чинове и слушаха вниматело отговорите, които давахме. След няколко дни тя извика мен и колежката ми Елба Филипова (също част от Испанска редакция през годините) и ни каза, че двамата гости са били Нисим Бенбасат, главен редактор на предаванията на испански език, и неговият заместник, Никола Иванов. Каза ни, че са поканили Елба и мен да сътрудничим като преводачи и говорители. За нас беше голяма чест, още студенти трети курс, а вече преводачи в Националното радио. И така, започнахме веднага.”
Венцеслав пази особено топло чувство към предаването Пощенска кутия, заради контакта със слушателите от далечни и екзотични страни, които се интересуват от живота в България.
“Не можехме да им казваме цялата истина, България беше страна с тоталитарен режим, но през иглените уши на нашата автоцензура се промъкваха някои леки дисонанси с официалната политика. Например, поздравявахме слушателите си католици за Коледа и Великден от микрофоните на една официално атеистична страна, каквато бяхме тогава. Но в никакъв случай не бяхме дисиденти.”
А каква беше връзката между слушателите и членовете на испанска редакция?
“Много от слушателите знаеха имената ни и се отнасяха с нас почти като с роднини, – спомня си Венцеслав. – Един перуанец от Уанкавелика да те попита: “Как си Венцеслав? Напоследък по гласа ми се струваш малко настинал”, това беше наистина трогателно за мен. И ние се отнасяхме с уважение и приятелство към всеки слушател, не само към най-редовните.”
Венцеслав Николов продължава да сътрудничи на Испанска редакция и като преподавател по испански език в СУ. Някои от неговите студенти също стават част от програмата на испански език и се утвърждават като отлични специалисти. Работата в редакцията изисква труд и много знания, но това сближава колегите и ги превръща в силен екип.
“Отношенията ми с колегите в Испанска редакция бяха чудесни от началото на работата ми до края. Може би защото не се стремяхме да заемаме вискои постове в ръководството на Радиото, а да работим все по-добре. Колегиалността беше искрен водач в нашите отношения. И никога не престана да бъде.”
Венцеслав споделя, че работата е била безкрайно увлекателна за него и благодарение на нея се е влюбил в Радиото, в микрофона, в контакта с искрените хора, които са искали да знаят още и още за България.
“В заключение ще кажа, че бацилът на любовта към радиото беше влязъл под кожата ми завинаги, защото след като прекарах 12 години като журналист и преподавател по български език в Куба, Испания и Мексико, аз се върнах в Радио България. Нещо повече, останах пред компютъра и микрофона и след като се пенсионирах в началото на новото хилядолетие. Този повече от половин век в Радио България ще остане в съзнанието и сърцето ми като най-хубавия период в дългия ми живот. Дано да мислят така и младите хора, които продължават да работят тук, поемайки щафетата, която ние им предадохме.”
Снимка: Музей за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“
В "България днес" на 3 октомври отбелязваме двайсетата годишнина на Българския университет в Тараклия, открит на 1 октомври 2004 г. Срещаме ви с Константин Златев, популярен сред колекционерите на съвременно изкуство в САЩ..
За ситуацията в Близкия изток и безопасността на българските граждани в Ливан, Иран и Израел - това е водещата тема, с която започва днешната програма на Радио България. Пловдив, изкуството и фестивалите в началото на есента са останалите акцентите в..
В Световния ден на музиката и на архитектурата 1 октомври ще говорим за градежите и устоите на българската политика в условия на предизборна кампания. Каква е мелодията, която долавят българите зад граница и колко голяма изненада..
Българската история и тънките нейни нишки, които бележат настоящето и бъдещето ни са обединяващият акцент в днешната..