България е на едно от последните места в класацията на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. Страната ни заема 30 място от 35 европейски държави и се намира в една група с Гърция (27), Румъния (28), Сърбия (29), Турция (31) и Черна гора (32). Изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество” – София, индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.
Според анализаторите негативното позициониране на България е резултат от ниските нива на четивна грамотност показани в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на „Репортери без граници“, както и на ниското доверие между хората. Страната ни постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.
Държавите в Европа, които имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформацията са Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия. Този факт има своето логично обяснение – високо качество на образованието и свобода на медиите.
„В изготвения от нас индекс включваме определени препоръки, сред които е и тази да се наблегне сериозно върху образованието, преди да се премине към дадени регулации или ограничения – обяснява авторът на изследването Марин Лесенски в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.– Образованието не може да реши всички проблеми, но може да помогне в повечето случаи. Във Финландия, която за поредна година е на първо място в индекса за медийна грамотност, има програма за справяне с фалшивите новини, която започва още от детската градина.”
Също както медийната, така и политическата култура е умение, което се възпитава в продължение на години. „Когато имаме хора, които умеят да се отнасят критично към новините, които научават и могат да общуват цивилизовано, тогава нещата ще са по-добре”, обяснява изследователят и подчертава, че надграждането на медийна и политическа култура у нас продължава да бъде „по-скоро усилие на отделни организации и ентусиасти, отколкото на цялата система“.
Едно от базисните изисквания, за да можем да наречем дадено общество имунизирано срещу разпространяваните фалшиви новини е вярата в хората, с които общуваме.
„Виждаме, че в България имаме ниски резултати и в тази област. Ние нямаме доверие на хора, които непосредствено познаваме. Липсата на базово доверие е голям проблем за ежедневното функциониране на обществото.”
Моментът, в който се появява изследването, със сигурност е най-специфичния за света от началото на 21 век. То успява да анализира два наглед независими, но дълбоко свързани фактора, обуславящи случващото се в обществото. Едната страна на монетата е пандемията от Covid-19, а другата – инфодемията, започнала още от създаването на глобалната мрежа, но задълбочила се изключително през последната година:
„Фалшивите новини и дезинформацията, превърнаха здравната криза в социална и политическа. Хората не можеха да се ориентират кое е правилно и кое – не. Това е глобален феномен. Преди време направихме анализ, който показа,че колкото по-нисък резултат има една страна, толкова по-голямо е недоверието към учените и журналистите.”
Марин Лесенски посочи и още една тенденция – от началото на Covid-кризата се засилва натискът върху независимостта на медиите. „Доста авторитарни правителства използват случая с пандемията, за да притиснат още повече независимите медии, което не бива да се допуска. Ние виждаме добри опити в социалните медии, в които не се забранява дадена публикация или новина, а да се дава контекста и нейния източник. Защото видяхме през годините, че фалшивите новини, освен политическа дезинформация, могат да бъдат и начин за печелене на пари”, категоричен е Марин Лесенски, директор на програма „Европейски политики“ в институт „Отворено общество“."
Редактор: Йоан Колев (по интервю на Михайлина Павлова, БНР – „Хр.Ботев”)
Снимки: архив
Старият Несебър на полуострова запазва статута си непроменен за следващите поне 2 години. Но държавата ще трябва да изпълни редица препоръки, каза пред БТА Ангел Митков, аташе на българското посолство в Париж за ЮНЕСКО. За Несебър и..
Курортният комплекс Мальовица ще бъде домакин на второто издание на Националния туристически фестивал, който ще се състои от днес до неделя, информира БТА. Участниците ще могат да се включат в организирани походи по емблематични рилски маршрути, да..
От днес до неделя Самоков е домакин на Фестивал на малината и на Национално изложение на малинопроизводителите , съобщава БТА. Основната цел е малинопроизводителите е да покажат своите сортове и иновативна техника – трактори, машини и системи за..
До 13 юли 2025 г. историческият парк "Хисарлъка" край град Кюстендил посреща хиляди туристи, приключенци и ценители на историята. Петото издание на..
На 11 юли в град Самоков бе открито юбилейното десето издание на Фестивала на малината , който продължава и в съботния ден, 12 юли. Събитието се..
От днес до неделя Самоков е домакин на Фестивал на малината и на Национално изложение на малинопроизводителите , съобщава БТА. Основната цел е..