Двойно повече българи в чужбина заявиха желание да гласуват на предстоящите на 4 април парламентарни избори, в сравнение с вота през 2017 г.. Откритите секции за гласуване в чужбина тази година са с 94 повече или общо 465. Четири от тях ще бъдат разположени във Финландия – в столицата Хелзинки, където са подадени 93 заявления, Турку с 77 желаещи да гласуват, Раума – 73 и Тампере с 68 заявления на българи. В една от тези секции своя глас ще пусне и 36-годишният Мартин Стефанов, който от 6 години е съгражданин на Дядо Коледа в град Рованиеми в Лапландия, където работи като туристически водач. Цената за него да упражни правото си на глас ще бъде 700-километрово пътуване до най-близката открита избирателна секция.

„Финландия не е много голяма държава като територия, но е много издължена, и аз се намирам много на север. Има няколко секции за гласуване в южната част на страната.


По мои наблюдения, има само още един българин, който живее толкова на север. В южните части, около по-големите градове Хелзинки, Турку, Тампере има доста повече българи, но не са някаква голяма, сериозна диаспора във Финландия“ – разказва Мартин.

Неговото Северно приключение започва през 2012 година. Още докато следва „Мениджмънт на туризма“ се озовава във Финландия, като разменен студент по „Еразъм“. Влюбва се в мястото, в университета и се връща там и за магистърската си програма по управление на културния туризъм, а след това остава да работи като туристически гид.



„Винаги съм харесвал Севера. Пейзажите, природата, по-малкото хора“,  казва българинът. И прави опит да приближи красотата, която го е пленила, до хора от целия свят чрез видеата, които качва в Youtube канала си. 

В тях разказва за живота си в Лапландия, как се бяга километри при минус 30 градуса температура или просто как да си направим иглу. 

И да, в Лапландия е студено, много студено. Минус 25 градуса е средната температура през зимата, а Мартин вече е преживявал и – 42 градуса, което, по думите му, не е чак толкова стряскащо. Въздухът идва от Сибир и е доста сух, което прави ниските температури доста по-поносими, в сравнение с някои по-влажни места във Финландия. Светлината вече е друга тема и по-скоро липсата на такава.

 „Уцелихте болната ми тема. За мен лично това е най-трудното нещо през зимата, защото имаме само около 2 часа дневна светлина. И когато казвам дневна светлина не си мислете, че става много светло. Обикновено имам период от около два месеца – ноември и декември, когато не виждам слънцето въобще. И това се нарича полярна зима, полярна нощ и тогава ми е много трудно да намеря мотивация за каквото и да е било. Просто изпадам в някакво състояние на летаргия и всяко едно нещо изисква усилия.“

Този период и животът в Лапландия като цяло, показали на Мартин колко по-силен може да бъде човек от това, което смята, стига да има желание и вътрешна мотивация. Неговата се оказва движението сред природата, без значение от атмосферните условия. Достатъчно е да имаш добра екипировка, да пиеш вода и да си разумно безразсъден.

В Лапландия не зазимяват велосипедите си и няма никаква разлика в колоезденето през зимата и през лятото, когато нормалната температура е между 10 и 15 градуса, разказва още сънародникът ни. Превозът може да бъде също така със снегомобил или шейна, водена от елен или кучета хъски. Всеки от тях си има отделен маркиран път. Когато се засекат на „кръстовище“, предимство имат хъскитата, защото са най-бързи и трудно спират. Следват елените и накрая минават снегомобилите.

Колкото до самият живот в Рованиеми – той е много спокоен, като туризмът и дърводобивът носят прехраната на 60 000 души население. Къщите са дървени, едноетажни и широки, с добра изолация. Мартин уточнява, че мястото в много статистики се води за най-големия град в Европа като територия, която обаче в голямата си част е заета от гори.



Мартин не иска да сравнява България и Финландия. Казва, че и двете държави притежават своята си красота и чар. Като Рила планина и Северното сияние. Трябва само да искаш да видиш хубавото, дори когато избираш посока „обратна на тази на потока от хора“.

Редактор: Весела Кръстева (интервю на Валерия Николова, БНР-„Хоризонт”)

Снимки: facebook/martin.stefanov