След освобождението на страната (1878 г.) още в първата българска конституция – Търновската, са заложени модерни и демократични норми на всеобщо избирателно право, като до Първата световна война депутатите са избирани мажоритарно. С годините законодателство се усъвършенства. Избирателните бюра стават все по-достъпни, което повишава активността – от 20% при първите избори през 1879 г. до над 50%, та дори до 80 % в началото на ХХ век. Любопитно е, че първите бюлетини се попълвали от самия избирател или от партийните агитатори.
„Бюлетините наистина били ръкописни и на теория всеки избирател е трябвало да бъде грамотен – обяснява историкът д-р Светослав Живков от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. – На практика обаче законът не задължавал избирателя сам да си напише бюлетината. Т.е. той е могъл да я внесе попълнена. При 3% грамотност сред мъжкото население тогава това било масова практика. В Италия е било същото. Дори там неграмотността е била още по-голяма.
Цветните бюлетини се въвеждат в един пакет от реформи между 1909 и 1913 г. Част от реформата е и приемането на пропорционална избирателна система. Идеята на цветните бюлетини е била да улеснят неграмотните избиратели – да се ориентират по партийния цвят. Появяват се печатните бюлетини, въвежда се и задължителното кандидатиране на желаещите да станат депутати. В условията на мажоритарна система всеки, чието име го имало на бюлетината, се броял за кандидат. Това е водело и до злоупотреби, до разкриване тайната на вота. Но ако някое име, което не е регистрирано от съда като кандидат, фигурира в бюлетината, тя автоматично се смятала за невалидна.”
България е сред първите страни в света, които въвеждат пропорционалната система, заедно със Сърбия, Швеция, Финландия, Белгия и Куба. Идеята е да се повиши демократичната представителност на вота, защото при мажоритарната система се анулират голяма част от подадените гласове за отпадналите кандидати, а изборният резултат се изкривява.
„При мажоритарна система в многомандатни райони обикновено първата сила, която най-често е и управляваща, в първите години на ХХ век печелела средно около 45-50% от гласовете. Понякога обаче тя си осигурявала по 80% и повече от мандатите. Това било проблем и в Европа и затова част от страните въвеждат едномандатни райони, вместо пропорционална система. Другата част от държавите, сред които е и България, предпочитат да запазят многомандатността. Има и един втори мотив в тази пропорционална система – при нея самите партийни лидери по-лесно се избирали.”
Историкът обяснява, че при мажоритарната система често се е случвало опозиционната партия да бъде представена в парламента от няколко депутати от провинцията, а не от лидерите, които са в София или други големи градове. Това пораждало недоволство както от самата партия, така и от партийния елит, който не получава адекватно представителство.
Впечатляващо е, че още през 1912 г. в българската пропорционална система е добавен и мажоритарен елемент – избирателят е имал право да зачеркне нежаланите кандидат-депутати в партийната листа.
„На езика на политолозите това се нарича многократна негативна преференция. Тоест ние нямаме възможност като избиратели да издигаме кандидати, които харесваме, но можем да задраскваме нежеланите – обяснява Светослав Живков. – И ако един кандидат е с повече от половината от негативния вот за дадена партия в района, дори да фигурирал като първи в списъка, ставал последен. По този начин най-нежеланите кандидати не получавали подкрепа от избирателите.
През 1923 г. се въвежда друга промяна – намалява се броят на мандатите, излъчвани от един избирателен район, като от 15 те стават 3. Реформата е направена, за да засили представителството на управляващите и е известна като реформата на Александър Стамболийски – пропорционална система, довеждаща до мажоритарни резултати с изключително голям бонус за първата сила, т.е. в полза на БЗНС.”
Как са избирани парламенти, дори при безпартиен режим и дали управляващите в България винаги са били обречени да спечелят изборите, ще научите в продължението на разговора с д-р Светослав Живков.
Следва продължение.
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..