Еволюцията на изборите в следосвобожденска България преминава от първоначалното самоорганизиране на избирателните бюра и мажоритарния вот, до въвеждането на пропорционалната система, първите печатни бюлетини и регистрацията на кандидат-депутатите от съда. След 1937 г. в страната ни са провеждани парламентарни избори, дори без формално съществуване на политически партии – факт, който се окачествява като нарушение на Конституцията.
„Идеята на тези избори била не толкова да дадат някакво представителство на партиите, колкото да легитимират режима на цар Борис III – обяснява историкът от Софийския университет д-р Светослав Живков . – В България в периода от 1934 до 1938 г. е нямало парламент. Затова в българското общество са се породили настроения за възстановяване на конституцията и гражданските права. По това време такива избори се правели и в други авторитарни диктатури – от Португалия до Югославия, Румъния и Гърция.
От друга страна, режимът у нас не е бил толкова драконовски. Партиите наистина са били разтурени формално, но те продължили да съществуват като политически групи. Забележете, през 1938 г. всеки един кандидат трябвало да попълни декларация, че е независим. Всички опозиционери попълвали такива декларации и една не малка част от тях са печелели мандати. Специално в парламента през 1938 г. от 160 избрани депутати, 63-ма били опозиционери, което е едно доста добро число.”
Твърди се, че изборите са печелени винаги от управляващата партия. Колко избори са изгубени от управляващите партии в България?
„За наша чест, през XIX век България е една от първите страни в Южна Европа, където управляващите губят избори. Практиката управляващите да печелят не е само българска, тя е съществувала в цяла Южна Европа. Успехът на опозицията в България от 1879-80 г. се дължал по-скоро на това, че партиите не били истински партии, а – неформални групи. Това автоматически изкарвало на преден план първата сила, която е управляващата партия.
Монархът, княз Фердинанд, имал конституционното право да назначи ново правителство. Новото правителство правело нови избори, защото нямало мнозинство. Подобен казус съществува и във Великобритания. Разликата е, че в България почти всички избори се печелели от управляващата партия и това стимулирало монарха да прави тези комбинации. Един от факторите е ниската политическа култура. Самите партии пък нямали ясно изразени идеологически профили, поради което не разполагали и със солидни структури сред селското население. Те били градски и това автоматично давало предимство на партията, която държи администрацията и организира изборите.
При това положение избирателят не правел разлика между отделните партии и гласувал обикновено за управляващите, защото не искал да си има проблеми. През 1901 г. има едни странни избори, при които нямало управляваща партия, тъй като те били организирани от служебен кабинет. Това е един от редките случаи при управлението на княз Фердинанд, когато парламентът решава състава на правителството, а не обратното.
Другият случай е след Първата световна война, когато изборите са спечелени от БЗНС. Истинското изключение било през 1931 г., когато една опозиционна коалиция, наречена Народен блок, изненадала както управляващите, така и себе си, и света. Тя не само спечелила изборите и победила управляващите, но и получила абсолютно мнозинство.”
Когато през 1990 г. България отново тръгна по пътя на демокрацията, изненадващо за обществото се появиха политици от старите партии, унищожени при налагането на съветския модел в страната. Доколко те успяха да дадат приемственост в демократичните традиции?
„За съжаление всичките те вече са покойници. В края на 90-те години на ХХ век те имаха нещо, което следващите политици не притежаваха – това лустро от докомунистическа България. Да, безспорно знаеха как се правят избори и какво е мажоритарна и какво пропорционална система. Най-малкото бяха участвали в последните избори в България преди установяването на режима – през 1946 г., които са последните „конкурентни“ избори.
Същото го има в Унгария, и в другите страни от бившия Източен блок. При рухването на комунистическия режим и при формирането на новата многопартийна система бяха възстановени някои стари политически сили като Демократическата партия, Социалдемократите, БЗНС. Но имаше и нови формации, които нямаха връзка с докомунистическото минало.
Те успяха да изтласкат на по-задни позиции по-старите, ако щете било и поради възрастови причини, тъй като част от старите български политици от началото на 90-те години живееха с дневния ред от средата на ХХ век. А 90-те години все пак бяха друго време”, казва в заключение историкът д-р Светослав Живков.
Снимки: архив и bntnews.bg
В Североизточна България река Русенски Лом и нейните притоци – Черни, Бели и Малки Лом – са изваяли суров скален пейзаж със скрити пещери и тихи долини, където ехтят само птичи песни. В тези каньони през вековете са се заселвали хора, оставили..
На 22 юли честваме светата мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Света Мария Магдалина, равноапостолна, една от жените мироносици, била удостоена първа да види Възкресналия Господ Иисус Христос. Родена е в град..
На 21 юли честваме свети пророк Иезекиил и преподобни Симеон, юродив заради Христа, както и преподобни Йоан. Светият пророк Иезекиил е Старозаветен пророк, живял през VI век пр.н.е. По време на второто нашествие на вавилонския цар..
На 29 юли възпоменаваме трима мъченици - свети свещеномъченик Висарион Смоленски, свети мъченик Калиник и света мъченица Серафима девица...
На 30 юли възпоменаваме светите апостоли от 70-те Христови пратеници: Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник, които се споменават в книгите..