С последния си вот, българите категорично показаха, че искат коренна промяна в управлението. Близо година, те демонстрираха по площадите намерението си да сложат край на досегашните политически тенденции, които крепят статуквото в продължение на десетилетия и го изпълниха. Никой обаче не очакваше шоуменът Слави Трифонов да се превърне във втора политическа сила. Избирателите му сякаш удариха звучен шамар на всички досегашни играчи на политическата сцена в България. В същото време, новата парламентарна конфигурация поставя много неизвестни и най-вече за това, как ще бъде постигнат баланс между намаляващите приходи и нарастващите разходи в бюджета.

„Ледът се е пропукал доста отдавна – отбелязва в интервю за БНР икономистът доц. Григор Сарийски. – В предизборната програма на досегашните и предишните управляващи имаше доста заложени обещания, които за 11 години така и не бяха изпълнени. Погледнете и колко вяло беше проведена тази предизборна кампания. Програмата на ГЕРБ беше внесена около 3 седмици преди изборите, което е, меко казано, несериозно. Освен това, тя трябваше да бъде ясна и видима в техните стратегически документи – в бюджета на тази година, например. Защо се дават едни обещания, които не бяха заложени в документите на досега управляващата партия?“

Въпреки че програмата на ГЕРБ е добре разписана и показва административен капацитет, по думите на доц. Сарийски „отново има неосъществими щедри обещания, които ще бъдат изпълнени само на хартия“:

„Като говорим за икономика – виждаме ключовите параметри в тяхната програма – увеличаване на БВП от 60 млрд. евро (колкото беше за 2020г.) до 100 млрд. евро. По принцип, боравенето с номинални числа е все едно да оценявате големината на тортата по броя на парчетата – 6 или 12 – няма значение. Има значение това, което ще можете да си купите с парите, които получавате. Увеличение на минималната и средната заплата видяхме и при предишния мандат. Но нещата, които можете да си купите с тези пари, не са кой знае колко по-различни. И това ускорено увеличение на 100 млрд. евро на БВП е естествено – като имате една растяща инфлация, очаквана през тази и следващата година. В края на третия мандат на управляващите делът на хората, които не можеха да си плащат сметките е същият както в началото на първия им мандат през 2009 г. Като цифри е изпълнено, но не се отразява върху благосъстоянието на българите.“

Що се отнася до програмата на поставената на второ място от избирателите политическа партия „Има такъв народ“ (ИТН), акцентите ѝ са „адекватно управление“, „устойчиво развитие“, „широкообхватни структурни реформи“, развитие на „стартиращи предприятия с иновационен потенциал“, „дигитализация“ и т.н. В предизборната платформа на левицата, ситуирана от избирателите като трета политическа сила, се открояват по-справедливо данъчно облагане (намаляване на данъка на работещи родители и прогресивно подоходно облагане), преизчисляване на пенсиите, безплатни детски градини и учебници и засилване на държавните инвестиции в ключовите сектори на икономиката. Останалите партии също маркират проблемите в образованието, здравеопазването и социалните услуги. Въпреки това, по думите на доц. Сарийски, в поставените цели липсва конкретиката в цифри:

„Номерът не е само да вземеш властта, а и да имаш с какво да я упражняваш. В тези 11 години на управление ГЕРБ успяха да създадат една много добре смазана машина, в която всеки новопостъпващ има огромни проблеми с подкарването ѝ – да работи за неговите цели и интереси. Битката за ИТН и за останалите опозиционни партии тепърва предстои. Който и ресор да им бъде даден (на „Има такъв народ“ – бел.ред.), те ще се изправят пред стена от пасивна съпротива. Машина, която е обучавана в пасивна съпротива, няма как да бъде преборена. Има и доста икономически предизвикателства, но това са бедствия, които ще сполетят всеки, който държи кормилото на финансите.“

По прогнозите на Министерството на финансите за първото тримесечие на 2021г. публичните разходи се увеличават с 2,2 млрд. лв. Според Григор Сарийски, това е свързано с увеличението на пенсиите, програмите за подпомагане, ръстовете на заплатите на държавните чиновници. Всеки, който поеме управлението ще трябва да търси баланс на бюджета, но при намаляващи приходи и растящи разходи.

Редактор: Дарина Григорова (по интервю на Мария Мира Христова, БНР-„Христо Ботев“)

Снимки: БГНЕС