Българската наука е на високо ниво и има какво да предложи както на националните, така и на чуждестранните инвеститори. Но за да успее да ги привлече, тя се нуждае от ефективен трансфер на технологии. Създадени ли са обаче условия, за да може научните разработки да достигат до големите играчи в глобалната „война“ къде да бъдат изградени производствените бази на новите индустрии?
На България тепърва й предстои да се научи как да стане притегателно място за глобалните лидери в иновациите и знанието, търсещи позициониране на своите компании за изкуствен интелект, възобновяеми енергийни източници и други технологии на бъдещето. За целта тя трябва да създаде благоприятен инвестиционен климат за разгръщането на мащабни проекти и доверие за перспектива и дългосрочно развитие.
“Във всяка иновационно развита държава основните двигатели на този иновационен растеж са научните изследвания и патентната активност за създадени изобретения – казва проф. Владя Борисова, директор на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер към Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. – Важно е също така научните разработки не само да бъдат патентовани, но и да бъдат внедрени в производствената дейност, която, от своя страна, да създаде иновативния характер на икономиката. За да имаме обаче активна научно-изследователска дейност, е необходимо активно инвестиране в тази насока. И тъй като звената, създаващи приоритетно науката, са университетите и изследователските институти към БАН, е изключително важно какъв бюджет се инвестира в тях. А той в сравнение с останалите държави е под 1%.”
В момента съществуват функционални звена, отговорни на отделен етап от изграждането на връзката между науката и бизнеса, но не и цялостна иновационна система. Според проф. Владя Борисова основно звено за осъществяването на тази връзка са т.нар. офиси за трансфер на технологии – те предоставят информация за разработени иновации и за потенциални потребители на иновативни идеи.
“Офисите за трансфер на технологии са звената, които всъщност превеждат научното изследване от езика на науката на езика на икономиката, на бизнеса и опосредстват технологичния трансфер, който не е никак малък по значение и по леснота – добавя тя. – Така че се изискват изключително сериозни експертни знания, за да може тези проекти да получат реализация и да не останат само на хартия.”
Това, което сега затруднява бизнеса, е как да разбере какво създават научно-изследователските екипи. “Именно пътят на достигането до тази информация е една от липсващите брънки в иновационната екосистема”, подчертава проф. Владя Борисова. Затова и се планира създаването на платформа, която да срещне научните разработки с бизнеса, за да може да се осъществява технологичният трансфер.
“Дигиталните технологии позволиха много по-бързото свързване на отделни учени и научно-изследователски екипи по която и да е точка на света – казва още икономистката. – А това значително допринася за вливането на разнообразна експертиза и обединяването на усилия при търсенето на решения в дадена ситуация. Подобен пример в момента е Covid обстановката, в която учени от цял свят си сътрудничиха за разработването на ваксина. И всички станахме свидетели, че една ваксина, която се разработва с години, беше осъществена за няколко месеца.”
Лицензирането на иновациите - всъщност форма, в която се осъществява технологичния трансфер, представлява все още липсващо звено в иновационната система. От една страна, не се намират подготвени специалисти в областта на интелектуалната собственост, а, от друга, процедурите по патентоването не са евтини, затова и се налага фондовете за интелектуална собственост на университетите и институтите на БАН да разполагат с достатъчно средства. “Ако искаме всички сектори да се ползват от иновативните решения, би следвало науката да бъде приоритет”, напомня проф. Владя Борисова.
Редактор: Диана Цанкова /по интервю на Диана Дончева, БНР- „Хоризонт“/
Снимки: Pixabay, УНСС
Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..
Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..
Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Новата работна седмица започваме разнообразно и с надежда за по-успешна, развита и светла „България днес“. Ще поговорим..