Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските земеделци искат да се отчитат регионалните различия в селскостопанската политика на ЕС

Снимка: архив

Земеделските производители да са в центъра на предвидената реформа в селскостопанската политика, като те ще продължат да получават финансова подкрепа, но при равнопоставени условия и облекчени процедури.Това е залегнало в бъдещите планове на Общата селскостопанска политика (ОСП) в ЕС. В преходния двугодишен период земеделската общност може да се възползва от възможността да участва при определянето на приоритетите

Българските земеделци искат тази политика да бъде съобразена регионално с държавата ни, защото смятат за несъпоставими условията, които имат фермерите в Германия и тези в България например. „Там фермите са пето, шесто поколение и при тях всичко отдавна е създадено и инвестирано, а при нас тепърва се създава“ – казва в интервю за БНР-Бургас Илия Проданов, председател на Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“:

Илия Проданов

Най-голямото ни притеснение е озеленяването, до каква степен то ще засегне производството. Да не стане така, че да ни е по изгодно да сме без субсидии, отколкото да изпълняваме зелената политика. Основно притеснение е и какви изисквания ще ни наложат. Не можем да пръскаме, защото близо половината препарати вече са забранени. Ако допълнително ни наложат рестрикции, това още повече ще свали добивите. Оставяме 5% угари, което няма да бъде достатъчно, за да получим тези 5% зелени плащания и се оказва, че  с нашите стопанства, трудно ще бъдем конкурентоспособни.“

Трябва да има плавен преход, категорична е Снежана Благоева, пълномощен министър, ръководител на сектор "Земеделие и рибарство" и ОСП към постоянното представителство на България в Брюксел. По думите ѝ, за българското правителство е ключово по време на преходния период да се подпомагат земеделските производители, които могат да разчитат на европейски и национални средства в преодоляване на трудностите.

„Много сериозна подкрепа идва от инструмента „Следващо поколение“, предложен от ЕК, който осигурява допълнителни 200 млн. евро през първите две години за земеделските производители, при това с насоченост към конкурентноспособността и допринасяне за екологичните цели на ЕС. Запазва се и бюджетът, който ежегодно се предоставя чрез Националния съвет на земеделските производители, всички възможности, осигурени чрез държавни помощи, както и други инструменти, така че да преодолеят трудностите и да направят крачка напред в посока развитие.“

Евродепутатът Асим Адемов, зам.-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) насочва вниманието към новата дефиниция „активен фермер“, с която се слага край на порочни бизнес модели, чрез която се източват европейски субсидии от лица и свързани с тях фирми /без да имат нищо общо със земеделието/. Гласуван е и таван на плащанията до 100 хиляди евро на стопанство, казва Асим Адемов и обяснява:

Асим Адемов

„Дефиницията обхваща три елемента – минимален праг на селскостопанската дейност от цялостната икономическа дейност на земеделския стопанин, изготвяне от държавата-членка на негативен списък на получатели на директни плащания и прозрачност на юридическите лица, ако дружеството, което получава плащанията, е част от голям холдинг с различна земеделска дейност“.

Илия Проданов приветства това и уточнява, че зърнопроизводителите от неговата асоциация от години искат въвеждане на понятие „активен фермер“.

„Това е много важно - традиционните фирми, които са се наложили, които са инвестирали в земята, която обработват, трябва да имат някаква защита. „Активен фермер“ ни дава някаква защита, че ние сме истинските фирми.“


„Преговорите по новата ОСП ще приключат до края на юни, смята Елси Катайнен, заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на ЕП и докладчик по преходните правила на земеделската политика в ЕС. По думите ѝ, много важни ще бъдат подробно разработените от правителствата планове за националните цели и приоритети. Също така изрази мнение, че не трябва да се спират предвидените помощи.

8 млрд. евро са предвидени за ОСП в ЕС в рамките на двегодишния преходен период 2021-2022 г. От тези средства над 880 млн. евро са за България, като 200 млн. евро са по плана за възстановяване от Covid-19.

Редактор: Гергана Манчева

Снимки: архив, Pixabay, agri.bg, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Илияна Йотова

Вицепрезидентът стана доктор хонорис кауза на Великотърновския университет

Академичният съвет реши да удостои вицепрезидента Илияна Йотова със званието почетен доктор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", съобщиха от висшето училище. Предложението е на Инициативен комитет с председател проф. Николай..

публикувано на 18.03.25 в 11:33

Стотици доброволци дават кръв за пострадалите от трагедията в Кочани

Шестима жители на град Кочани от Северна Македония пътуват към болница "Пирогов" в София, за да дадат кръв. Те са с рядката кръвна група А, отрицателен резус - фактор, която е спешно необходима за един от пациентите в тежко състояние, приет в..

публикувано на 18.03.25 в 10:45

За 6 години в България са дошли над 108 000 работници от 64 страни извън ЕС

Вносът на работна ръка от държави извън ЕС е рекорден, но не покрива нуждите на бизнеса. От началото на годината само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави. Това е с 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата..

публикувано на 18.03.25 в 09:32