Знаете ли, че Европейският парламент е единствената подобна институция, която, заедно с Европейската филмова академия, присъжда награда за кино.
Учредена през 2007 година като символ на ангажимента на ЕП към културата на стария континент, филмовата награда LUX е спомогнала популяризирането на повече от 100 кинопродукции. От 2021 г. обаче, тя придобива нова сила, привличайки на своя страна и европейските граждани.
Най-забележителната промяна е в системата за гласуване. От тази година победителят ще бъде избиран въз основа на гласуване както от депутатите в Европейския парламент, така и от обществеността, като гласът на всяка от двете групи ще тежи по равно.
„Ние си делим по 50 процента – 50 от нас, 50 от публиката, което за мен е изключително положително – обяснява евродепутатът Андрей Слабаков, който извън политическото си амплоа е режисьор и сценарист. – Гласът на публиката винаги е бил важен за хората, които правят филми. И това не значи да се прави комерсиално кино. Трябва да се правят филми за хора, които мислят, а това са повечето хора не само в ЕС, но и на планетата.“
Трите филма – финалисти за наградата LUX на публиката са селектирани от 20 членна комисия, включваща представители на европейската филмова индустрия.
За да бъдат допуснати до селекция, кинотворбите трябва да отговарят на определени критерии, сред които е да имат продължителност най-малко от 60 минути и да са резултат от продукции или съвместни продукции, които отговарят на условията по програмата „Творческа Европа“ (CREATIVE EUROPE/MEDIA).
„Да се занимават с общочовешки теми, не е задължително да са социални. Няма определени изисквания за жанра – уточнява Андрей Слабаков. – Това, което ми направи впечатление е, че са три абсолютно различни филма и това ме радва.
Между тях най-много ми хареса датският „Още по едно“. Неговият режисьор Томас Винтерберг е естет и филмът му е много интересен.
Румънската лента „Колектив“ е значително по-социален филм, свързан с корупцията.
Поляците, като стара школа, се представят с „Тяло Христово“, който също е много любопитен.
По думите на българския евродепутат, именно изискването кинопродукциите да са били финансирани по програмата „Творческа Европа“ донякъде осуетява участието на български филми в конкурса. И все пак, българска следа има. През 2008 г. сред селектираните е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ с режисьор Стефан Командарев – копродукция на България, Германия, Унгария и Словения. Година по-късно в селекцията е и „Източни пиеси“ – копродукция на България и Швеция, сценарист и режисьор е Камен Калев. През 2015 г. сред финалистите за наградата LUX е „Урок“. Сценарият и режисурата на тази копродукция между България и Гърция е на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Същата година до финала достига и заснетият и ко-продуциран в България филм „Уестърн“.
Европейската филмова награда LUX има за цел да подкрепи европейското кино в най-слабото му място – разпространението. Факт е, че по-голямата част от европейските филми не се прожектират извън страната на техния произход. Андрей Слабаков обяснява какво следва за филма-победител:
„Ще бъде представен във всички държави и ще има преводи на абсолютно всички официални европейски езици. Ще бъде прожектиран в киносалоните и се надявам да събере достатъчно публика, защото по моите спомени ЕП е единственият парламент в света, който дава филмова награда, което е достойно за уважение и много ме радва като режисьор.“
За да могат повече българи да видят трите филма, Бюрото на ЕП в България организира, в края на април и началото на май, специални Филмови дни на наградата LUX. Тогава кино творбите ще могат да се гледат онлайн свободно от всяка точка на страната.
23 май е срокът, в който всеки европейски гражданин може да гласува за своя филм-фаворит на специалния сайт на наградите. Спечелилият филм ще бъде обявен на церемонията по връчване на Наградата LUX на публиката на 9 юни 2021 г. в Европейския парламент.
За „Евранет плюс“ Елена Каркаланова
Снимки: europarl.europa.eu, Facebook /andrey.p.slabakovИталианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо..
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в..