Очакван и обичан празник, Цветница е винаги в неделята след Лазаровден и преди Възкресение Христово. Като имен ден го посрещат всички, които носят имена на цветя – от традиционните Цветан, Цветанка, Невена, Теменужка, Иглика, Гергина, Върбан, Върбинка  и т.н. до по-късно навлезлите Далия, Камелия, Вероника, Дейзи … На този ден църквата отбелязва Вход Господен – тържественото влизане на Христос и неговите ученици в Йерусалим.  

„Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. „Благословен е Идещият в име Господне!“ И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света...“ – пише Траянополският епископ Иларион за празника.

Известно е, че според тогавашния обичай, Христос бил посрещнат с палмови клонки. По-късно, чествайки празника, християни и католици заменили палмовите клонки с върбови. И до днес на този ден във всеки храм се освещават стотици свежи клонки от това дърво. Заедно с благословията, осветена върба получават всички, които отидат на църква за празника. Затова и Връбница е другото име на народния обичай.

Както е известно, на Цветница продължават моминските обичаи и игри, в които върбата има специална роля. От нея се вият венчетата, които девойките пускат в реката на обичая кумичене. Месят се и специални хлябове, които са част от обредните практики. На Цветница извеждат стоката на паша с върбови клонки. Забиват от тях из градините – вярва се, че така ще предпазят полезните растения от къртици. И до днес поставяме върбови венчета пред домашните икони, на вратите на домовете си и ги пазим, колкото е възможно по-дълго. Вероятно заради старинното вярване, че носят здраве и защитават дома. В магическите лечебни практики някога използвали части от осветените клонки като лек при уроки, уплаха, различни  болести. Вярвало се, че ако се погледне към градоносните облаци през върбовия венец от Цветница, това ще отклони бурята.

В нашата традиция съществуват вярвания, че върбата е свързана с подземните божества и „оня свят“, в който са се преселили предците. От друга страна, тя е символ на пролетта, на възраждащата се природа в прехода от зима към пролет. Както и всички растения, които на Цветница вече са се раззеленили и разцъфнали. Празникът е по време на Великденските пости, но за трапезата на този ден задължително се приготвя и риба, разрешена и от църковните предписания.

Честит празник!

Снимки: БГНЕС