Светлата седмица започва днес. Дните след Възкресението носят просветление и надежда за вечен живот. Църквата прославя светите апостоли и Света Богородица, а в домовете ни е време за празнуване. Народът ни нарича тази седмица „празна“, защото традицията повелява да не се подхваща никаква работа.
В днешния Светъл понеделник еуфорията от празника, насладата от козунаците и пъстрите яйца изпълват всеки български дом, особено където има деца. В някои краища на България денят след Великден се нарича още и „разметен“ понеделник. Названието произтича от запазената в Габровския и Казанлъшкия край традиция за размятване на шарени яйца. Ритуалът е за плодородие на земята и предпазване на реколтата от градушка. Затова младите от населеното място излизат на поляна, разделят се на две групи и търкалят помежду си червени яйца.
Домът, семейството, а после училището и читалището са местата, където се съхраняват традициите. Прави впечатление, че все повече хора си дават сметка за ролята на обичаите и фолклора в общуването с децата и тяхното възпитание. „Нито пандемията, нито каквито и да са политически злободневни теми, не могат да попречат на човешкия ни стремеж да запазим българското и да имаме надежда за утре“ – казва Пеньо Иванов, известен с това, че повече от 10 години организира кулинарни фестивали „Пъстра трапеза“ в десетки села и градове, а покрай тях и конкурс за детска рисунка и литературна творба на тема „Рецептите на баба“.
„Всеки българин е пазител на традициите. Така е било, традициите се предават в семейството и са помогнали да се запазим като народ векове наред“ – казва Пеньо Иванов. И определя тазгодишното издание на конкурса като „чудо“, заради стотиците детски писма пристигнали от цяла България:
„Благодарни сме за организацията, която създадоха по места много общини, училища, читалища, детски градини, клубове и школи, въпреки затрудненията в условията на пандемия и дистанционно обучение. Зад изпратените детски творби стои труда на много хора, а това ме изпълва с голяма радост и надежда. Има смисъл да продължаваме. Фактът, че имаме повече от 2 хиляди участници тази година е повече от показателен, че никой и нищо не може да спре порива за живот у хората.“
Усещането за празничната обстановка в дни като днешния, идва от приготвянето на традиционната българска храна. Затова и детските рисунки изобилстват с вити баници, празнични питки и… лютеницата, приготвена през есента на огнището. „Манджите на баба са винаги нещо повече от вкусна храна. Те са ароматът на детство и спомен за игри и споделени тайни. Тази емоция пресъздават творбите на участниците в конкурса „Рецептите на баба“ и през 2021 г.“, казва Пеньо Иванов:
„Не всяко семейство може да заведе детето си на село, но когато такова дете види рисунка на селския бит, нарисувана от друго дете, то ще прояви интерес и може би родителите му ще го заведат някъде извън града, ще се доближи до селския бит. Радвам се, че в рисунките си децата показват детайли, които са забелязали, докато са били в селския дом. В тях виждаме орнаменти от национални шевици, бродирани покривки, тъкани черги, традиционни керамични съдове. Повечето от творбите пресъздават цветовете и атмосферата на селския дом. Дори да не са направили най-добрата рисунка, важното е, че децата са се вгледали, отделили са време да размишляват върху темата за традициите и дори да вложат своя оригинална идея.“
Снимки: facebook/receptitenabababg
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да..