"Прости им, Господи, защото те не знаят що вършат!" - с тези думи Иисус Христос дава прошка на мъчителите си, изкупвайки греховете на човечеството с Разпятието си. Вместо проклятие, той отправя искрена молитва за прошка и дава пример за безусловната си любов към хората, като им отваря пътя към Спасението.
Само допреди година животът ни следваше естествения си ход, между ежедневните грижи на битието и стремежа към човешките радости. Кризата с пандемията обаче рязко преобърна нагласите ни, за да ни накара да преосмислим истинските ценности в живота. Каква е равносметката и дали успяхме да открием поуката?
"Човешкият живот, от деня на раждането до деня на нашата смърт, е премеждие – отбелязва отец Василий Сарян от столичния храм "Преображение Господне".
Това, че в момента се получава глобална истерия, не означава, че нещо особено и различно се случва на всеки човек ежедневно. Всеки преминава през някакъв катарзис в своя живот - и семеен, и личен, и обществен, и финансов, и политически или професионален. Ние постоянно сме в някаква борба за оцеляване, за самосъхранение, за осмисляне на живота си. Когато стане едно такова масово сътресение, ни идва малко в повече, защото достатъчно много неща са ни на главата."
По думите на отец Василий, проблемът е в преекспонирането и ако човек се отърси от психозата, ще види, че нещата не са чак толкова трагични. Важно е да знаем, че всичко става по Божий промисъл. "Както казва Христос и косъм от главата ни не пада без Божията воля", припомня свещеникът. Когато осъзнаем това – разбираме, че всяко нещо, дали в личен, обществен или световен план, не е без значение и без смисъл. А като сравним преживявяното от нашите предци с действителността, в която живеем страданията днес бледнеят пред ужасите на войните и страшните епидемии, за които медицината тогава е била безсилна:
"Според мен урокът е за тези, които не вярват – подчертава отец Василий и добавя: – Спасението на душата не е в летаргичния начин на живот. То се постига с много труд и страдание, с много болка, борба със самите нас и нашите демони, грехове и изпитания, а и със света около нас. Тези, които трябва да се вразумят са колебаещите се и невярващите – те да видят чудесата и да ги проумеят. В един такъв момент на катарзис се дефинира много точно кой какъв е и човек показва истинското си лице. В обикновено състояние, лицемерието е навсякъде. Човек показва образи, които иска другите да видят, за да им се хареса, но при криза и паника не може да играе роля и проявява истинската си същност. Тогава виждаме кой е истински вярващ и кой не е. А самото Разпятие Христово е онзи ден на тишина, в която цялото човечество осмисля какво означава Господ да дойде на земята, да живее между нас, да изкупи греховете ни с кръвта, която проля на Кръста и да умре за нас невинен. Да проумеем величието на Неговото смирение, а не да мислим, че това е поредната приказка. Да вярваме, че наистина Господ слезе на земята и ни отдаде живота си. Творецът, Всевишният стана един от нас, за да счупи печата на първородния грях и да ни даде надеждата за вечен живот, да отвори Небесата за нас хората. А вече от нас да зависи да влезем през портите на Рая или Ада."
Снимки: БГНЕС
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..