Ден на Българската армия, православен и фолклорен Гергьовден, шестият ден на май добавя още празничност за меломаните по цял свят – на тази дата преди 80 години е родена голямата ни оперна певица Гена Димитрова. Тя е сред музикалните емблеми на България, призната е за една от най-добрите вердиеви певици, оставила съкровени спомени у своите ученици, почитатели и последователи. Събитията, посветени на тази бележита годишнина, вече започнаха – на 30 април Софийската опера представи „Макбет” с Александрина Пендачанска и Кирил Манолов, художникът Пламен Русев, племенник на оперната прима, ѝ посвети своята изложба „Драконови пера“. А ние, от Радио България, ще ви припомним знаменателни моменти от нейната биография.

Родена в с. Беглеж, близо до гр. Плевен, тя започва кариерата си в България. Първата ѝ роля е Абигаил в „Набуко“ на Верди, на сцената на Софийската опера, през 1967 г. 

В запис от 1978 г., съхранен в „Златния фонд“ на БНР, Гена Димитрова разказва:

„Не мога да си спомня кога за пръв път съм чула оперна музика, но всички произведения, до които съм се докоснала през 50-те години (на ХХ век), защото тогава съм се формирала като млад човек, който започва да мечтае за някаква професия, ми повлияха. Сред тях са филмите, посветени на Верди, Шуман, Белини, съветският „Призвание“ (от 1956 г., режисьор Мария Фьодорова) за разкриване на млади таланти, аржентинският „Възрастта на любовта“ (La edad del amor) (1954 г.) с известната актриса и певица Лолита Торес… Те ме накараха да мисля за гласа, който притежавах и който беше открит от моите учители в гимназията, и да тръгна по пътя към оперното изкуство. Не мога да кажа, че лесно постигнах всичко. Влизането ми в Консерваторията (днес НМА „Панчо Владигеров“) беше започване от нула. На конкурсния изпит се явих като мецосопрано, изпях малката ария на Азучена от операта „Трубадур“ на Верди и една руска песен без акомпанимент. Не бях подготвена, но имах много добър слух и вродена музикалност, която и досега ми помага в трудните неща, които трябва всеки ден да преодолявам. Приеха ме в подготвителния клас заради изключителни гласови данни. За голямо мое щастие веднага бях приета в класа на проф. Бръмбаров, който положи много грижи за мен, но и аз много го слушах. Бях труден глас, две години учих като мецосопрано, след това минах към сопранова теситура. Много дълго учих вокализи – около пет години, след това започнах упорито да работя върху отделни произведения. Когато постъпих в операта, с професора разучавах отделните партии.“

Докато учи, Гена Димитрова работи в стола на Консерваторията, за да се издържа. Някои от състудентите ѝ се присмиват на „момичето от село“. Една от преподавателките произнася фраза, която остава в историята: „Днес ѝ се подигравате, че мие чиниите ви, но някой ден вие да ще миете нейните!“ В записа, за който стана дума, Гена споделя също, че първата награда от Международния конкурс за млади оперни певци в София (1970 г.) ѝ дава възможност за двегодишна специализация в Студиото за млади оперни певци в „Ла Скала“ – Милано. По време на стажа си младата певица участва в конкурси и оперни постановки в Италия, а през 1972 г. изпълнява ролята на Амелия в „Бал с маски“ на Верди в „Ла Скала“, заедно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. Първото ѝ появяване във Виенската държавна опера е през 1978 г. Преди това вече е пяла в големи оперни театри в Европа, Аржентина, Бразилия. Между 1980 и 1983 г. е редовен гост на постановките в Арена ди Верона. Премиерата на „Турандот“ в „Ла Скала“ на 7 декември 1983 г. бележи началото на едно изключително успешно десетилетие. 

В знаковата постановка на Франко Дзефирели нашата сънародничка отново е с Пласидо Доминго. Следват незабравимите ѝ превъплъщения в Лейди Макбет в „Макбет“ и Амнерис в „Аида“ на Верди (също в „Ла Скала“), Лейди Макбет на фестивала в Залцбург, отново Абигаил в „Ла Скала“ …

И до днес в оперния свят се спрягат любопитни подробности около миланската „Турандот“ на Дзефирели. Мащабна, пищна и доста скъпа, постановката не допада на критиците, които я съсипват и я превръщат в скандал, независимо, че на премиерата публиката скандира името на българката и настоява тя да се поклони отново и отново. По-късно великият режисьор решава да пренесе „китайската принцеса“ в „Метрополитън“ и без колебание кани Гена. За нея това е първото появяване в престижния оперен театър. След това, в продължение на 10 години, името ѝ присъства в програмата на всеки сезон.  

Гена Димитрова провежда майсторски класове в Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади певци, организира концерти, в някои от тях участва и като изпълнител. В памет на нейната грижа за бъдещето на оперното изкуство в Плевен се провежда международният конкурс „Гена Димитрова“, който тази година очаква своето четвърто издание.

Символично, паметни плочи, поставени пред дома ѝ във Виена и родната къща в с. Беглеж бележат пътя на незабравимата певица – път, осеян с трудности, но и с най-голямото признание за един артист – любовта и незабравата за стореното на тази земя.

Снимки: архив, operasz.bg и БГНЕС