Навършват се 370 г. от издаването на първата българска печатна книга - сборника с молитви „Абагар“.

Книгата се състои от пет големи листа във формата на свитъци, върху чиято лицева страна са напечатани кратки апокрифни молитви. Листовете са с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Хартията е италианска, тънка, но груба. В долната си част листовете са номерирани с кирилски буквени цифри. Върху всеки лист текстът е отпечатан на четири тесни колони, като всяка от тях е обградена с рамка от орнаменти, така че, ако колоните се изрежат и наредят последователно, да се получи лента с дължина около 5 метра и 80 см. Това дава възможност сборникът да се оформи като свитък и да може да се носи като амулет. Книгата е отпечатана  в Рим на 6 май 1651 година от българския католически епископ Филип Станиславов. Единственият запазен такъв екземпляр се намира в Библиотеката на Болоня.