Диана Димитрова “извезва” шевици от пластмасови капачки, предавайки закодираните послания на българките с помощта на съвременен материал. Паната й красят оградата на екопарка в родния й град Елин Пелин, а с помощта на нейните четежи красивото везмо съживява българския дух в училища и читалища в различни населени места.
Макар да има уреден живот в Съединените щати и щастливо семейство с три деца, след десетгодишно пребиваване отвъд Океана Диана решава да се завърне. “Не просто се прибрах в България, аз се прибрах в родния Елин Пелин”, казва тя. И добавя: “Прибрах сърцето си вкъщи”.
Едно от първите неща, които прави, е подписка за изграждането на нова детска площадка. Не след дълго с нея се свързва кметът на Елин Пелин и я кани да заеме мястото на старши експерт “Връзки с обществеността” в общината. Така Диана се нагърбва да работи за промяната и става посланик на доброто.
“Около нас се случват толкова хубави неща, но сякаш сме си забравили очилата – казва тя. – Имам чувството, че не можем да ги видим. Разходете се по улицата и се усмихнете на някого, ей така, без причина. И той ще ви се усмихне насреща. Това може да те вдигне, независимо колко лош ден си имал. Трябва да ги правим тези малки неща, например да подкрепим децата си, когато направят нещо добро. Когато те са били добри, трябва да ги похвалим и те ще мислят в тази насока как да продължат да бъдат добри.”
Освен работата си в общината, Диана намира и друго общественополезно поприще – да запознава децата с българските традиции и с фолклора ни. Вдъхновение ѝ дава и едно посещение в столичния зоопарк. Там тя вижда пана с изображения на животни, изработени от пластмасови капачки. Не само че започва да използва същата техника при направата на своите пана с шевици, но и получава покани да рисува фигурите по фасадите на обществени сгради в района. Първите от тях осъществява за читалището в село Мусачево и за училището в село Нови хан.
“Шевиците заемат много специално място и в моя живот, и в живота на община Елин Пелин – казва Диана Димитрова. – През последните 52 г. ние сме носители на един шопски празник, който събира хора от всички поколения. Шопският празник пази духа на българското и ни показва колко е хубаво да бъдеш такъв, какъвто си. Това е магията на българския фолклор, която ние съхраняваме и предаваме за следващите поколения.”
Диана не крие и огорчението си, че деца са махнали капачките от някои пана. Затова планира да организира “голяма среща”, за да може заедно да ги възстановят. “Децата са бели листове и наше задължение е да им покажем какво е добро и какво е лошо”, подчертава тя. И вярва, че доброто привлича добро.
“Преди известно време прочетох нещо, което ме много докосна. Оказва се, че актовете на доброта активират онези частици в мозъка, които участват в мотивацията за социално ангажиране и действие. А това означава, че ставайки свидетели на правенето на добро, е много вероятно ние да го предадем нататък.”
И водена от тази максима, продължава да търси доброто, с което да украсява света около себе си и да търси усмивката върху нечие лице.
Съставил: Диана Цанкова (По интервюта на Мариела Димитрова от БНР-Варна и на Еленица Маринова от БНР-“Хоризонт”)
Снимки: личен архив, Facebook /Диана Димитрова, Община Елин Пелин
В новогодишната нощ, вместо причиняващите стрес на хора и животни фойерверки, Столичната община предлага Светлинно представление. Светлинните ефекти, част от програмата на празничния концерт на площад “Княз Александър I”, са с грижа за децата,..
Подлезът на "Орлов мост", свързващ локалното платно на бул. "Цариградско шосе" с Борисовата градина, беше напълно преобразен и превърнат в модерно, светло и вдъхновяващо пространство с репродукции на картини на стара София. В обновения подлез са..
Свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо признание. След като преди месец той влезе в десетката на класацията на най-интересните археологически обекти в Европа, според авторитетния британски вестник The Guardian, сега попадна на страниците..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..