„Обичам България, липсва ми нашата красива природа, липсва ми дори българският манталитет“ – споделя  Любомир Господинов, чийто професионален живот е свързан с Виена вече три десетилетия. Забележителен кларинетист, саксофонист, композитор, лидер на музикални формации, той е добре приет от професионалната критика в Европа и САЩ. Сравняват тоноизвличането му с това на големия саксофонист Уейн Шортър, впечатлени са от „странните (неравноделни) ритми“ и „огнените му импровизации“ . 

Независимо, че никога не е прекъсвал връзката си с родината, у нас музикантът е известен на своите колеги. Когато заминава за Австрия, той е убеден, че е „само за малко“. По онова време е студент в НМА „Панчо Владигеров“, но вече има син, а България е обхваната от тежка икономическа криза. Но не прекъсва следването си, постоянно пътува до София и успешно завършва Академията, в класа на проф. Сава Димитров. Продължава във Виена, където учи в Universität für Musik und darstellende Kunst Wien при проф. Петер Шмидл – известен изпълнител и педагог. А след това осъществява една своя голяма мечта:

„Отдавна свиря на саксофон и джазът много ме влече – казва Любомир. – След като получих чудесно класическо образование, реших да изуча по-добре джаза и саксофона, записах джаз педагогика в същия университет,при проф. Мартин Фус. Много обичам да свиря, пиша доста музика, участвам в различни проекти. През 2013 г. моя композиция  в изпълнение на трио Klok, с което се явихме тогава, спечели четвърто място на New York Jazz Competition. 

Поддържам връзка с много приятели музиканти от България. Сред тях е чудесният кларинетист Росен Идеалов, колеги от Биг бенда на БНР, Теодосий Спасов, с когото имаме общ проект – трио „Гатанка“, дори записахме диск в БНР.  Мисля, че в България нивото на инструменталистите е наистина високо.“

Допреди месеци Любомир се занимаваше и с активна преподавателска работа в няколко престижни учебни заведения по музика във Виена, но онлайн обучението никак не му допада и споделя, че временно се е оттеглил от заниманията с ученици и студенти. Независимо от това, продължава да контактува със своите бивши възпитаници, които са от цяла Европа, Китай и др. Продължава и да композира музика за проектите, в които участва:

„Работя с най-различни музиканти, имам и джаз проекти. В САЩ свиря с Ерол Ракипов – прекрасен вибрафонист и много интересен композитор. С неговия Errol Rackipov Band записахме два компактдиска, в единия участва китаристът Христо Вичев, в другия – контрабасистът Петър Славов, които също живеят в САЩ. Сравнително често ходя там и правим доста концерти. Много харесвам музиката на Ерол, с неговия бенд свирим на фестивални сцени, джаз клубове, имахме един концерт със симфоничен оркестър в огромна зала...

Изключително много влагам  в проекта „Девет“, нарича се така, защото свирим неравноделни ритми, а и числото 9 за мен е специално. В този проект съм със сръбския пианист Никола Станошевич. Изпълняваме наша авторска музика, аранжименти на народни песни, класическа музика. Както казах, повечето са в неравноделни размери и това е много интересно за европейската публика. Преди концертите обяснявам на слушателите какви са тези размери, че са разпространени главно на Балканите, а най-голямо разнообразие на неравноделна метрика има в България и т.н.“

Освен в Европа и САЩ, Любомир е изнасял концерти също в Южна Америка и Азия. Със съжаление признава, че най-малко се е изявявал в родината си.

„Много обичам България – казва той. – Колкото по-дълго съм извън нея, толкова по-силно искам да се върна. Аз съм израснал тук, „на Запад“ е съвсем различен свят. Затова и всяка свободна минута „търча“ към България. Търсих възможности и за изява, но засега никой не е откликнал на моите имейли и обаждания. Миналата година с „Кинти“, едно австрийско трио, направихме малко турне, което сами финансирахме, но много искахме да го направим и се получи. Това беше първият път, в който свирих в България, без да броим няколко участия в софийски клубове.“

Разбира се, Любомир не се е отказал да се срещне с по-широк кръг български меломани. Не се е отказал и от пътешествията в други страни, а сред предпочитаните посоки е Сърбия, родината на неговата съпруга, където на 9 май посрещна рождения си ден.

Снимки: личен архив