България е прочута като страната на розите. Но макар от дълго време да е сред лидерите по производство на розово масло, заетите в розопроизводството алармират за множество проблеми, част от които неглижирани с години. Ако прибавим към тях и настоящата пандемия от Covid-19, няма как да отречем, че облаците над розопроизводството и преработката на цветовете, се сгъстяват и вещаят сериозна буря.

Заради по-хладното и неустойчиво време, тази година стартът на розобера се забавя с около две седмици и ще започне след 24 май, но това по никакъв начин не решава проблема с липсата на необходимата работна ръка. Ниската изкупна цена от 1,50-1,70 лева на килограм, пречи на розопроизводителите да платят на работниците си досегашната надница от 1 лев на килограм.

„В момента фермерът трудно може да предложи повече от 60-70 ст. и така работната ръка отказва да се включи в кампанията. Традиционните берачи на рози са от малцинствените групи. В същото време те могат да отидат да берат череши или да работят в зеленчуковите градини, където брането е много по-лесно. Дълги години сектор „Розопроизводство“ е бил приоритетен за тях и са предпочитали да берат рози, защото за 5-6 часа работа успяваха да заработят прилични пари. При цена за бране между 60 и 80 стотинки, те просто губят мотивация“, коментира в интервю за БНР-„Хоризонт“ председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите у нас Христо Николов.

Съществува реален риск огромни площи с розови насаждения да останат необрани, а дестилериите масово да работят наполовина от капацитета си, а някои дори и да не отворят. Причината е залежалата продукция от кампанията през 2020 г. Тогава, както и през тази година, пандемията от Covid-19, им попречи да я реализират по контрактите си в страната и чужбина.

Невъзможността да продадат произведената от тях продукция, ще накара производителите да изоставят част от своите насаждения, а това крие рискове, посочи в интервю за БНР-Стара Загора изпълнителният директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика Гергана Андреева:

„Към момента от 50 000 декара едва 10 000 са рекултивирани и са положени за тях качествени грижи. Насажденията масово се изоставят. Това крие рискове от спад на добивите и по-ниско качество на розовия цвят, което води и по-ниско качество на маслото.“

Тя посочи и друг проблем, свързан с все по-отчетливата невъзможност страната ни да реализира продажби на своето розово масло на световно признати компании за козметика:

„Браншът доста години бе неглижиран от страна на държавата. През последните няколко години бе свършена някаква работа с приемането на Закона за маслодайната роза, създаден с цел да бъде изготвена реална статистика за розопроизводители и преработватели у нас. Всеки знае, че България е страната на розите, но реално погледнато нито като финансиране, нито като конкретна стратегия, секторът не е бил приоритет.“

Интервюта: Веселина Миланова, БНР-“Хоризонт“ и Таня Балабанова, БНР - Стара Загора

Редактор: Йоан Колев

Снимки: архив, agroplovdiv.bg