Пандемията от Covid-19 промени изцяло тренировъчния процес упражняващите различни колективни спортове. Ограниченията за събирането на хора в закрити помещения, спазването на социална дистанция и носенето на предпазни маски обаче, не успяха да демотивират децата и юношите, които продължават да тренират футбол, самбо, джудо, художествена гимнастика и пр..
„Когато децата са в залите, те не мислят за простотии и влагат цялата си енергия в спорта. Стават организирани и дисциплинирани – обяснява треньорът по самбо и джудо Пламен Петров в интервю за БНР-Видин. –Бих отправил един апел към всички политици – не подценявайте детския спорт. Когато децата стоят само пред компютъра, не могат да си изразходват енергията. Превенцията, която ще ги накара да се чувстват щастливи и да не посягат към цигари, алкохол и наркотици, е спортът.“
Макар да няма никаква носталгия към миналото, Петров не отрича, че преди промяната от 1989 година, спортът е бил един от галениците на социализма:
„Тогава имаше много пари в спорта и България беше в челната петица по време на олимпийски игри. Ако отново се опитаме да достигнем предишните си позиции, ще са ни необходими 20 години да вложим достатъчно средства и да подпомогнем новите ни олимпийски надежди, за да израснат и да станат шампиони.“
Сега масовият спорт е по-скоро частна инициатива и до голяма степен практикуването на различни спортни дейности зависи от финансовите възможности на семействата. Въпреки това желание и мотивация не липсват, особено сред най-малките.
„Докато работя с децата ми прави впечатление, че в ранна възраст, те изпитват огромно желание да спортуват – казва треньорът на детско-юношеската школа на Футболен клуб „Монтана“ Бисер Ефремов. – След това обаче се губи връзката. Когато влязат в пубертета, по-трудно ги мотивираме. Мисля, че школата ни работи добре и произвеждаме талантливи футболисти, които след това успяват да се реализират. Оптимизмът, че от нашия клуб ще излезе нова футболна надежда, кара мен и колегите ми да продължаваме да работим.“
В отбора тренират около 300 деца. Всяка година на стадиона в града се организира Фестивал на детските градини, чиято цел е да запознае и запали искрица към футбола в душите на най-малките момченца.
Момиченцата пък мечтаят за грацията на художествените гимнастички. Успехите на поколенията „златни“ момичета, не оставят равнодушен нито един българин и е стимул за децата да тренират усърдно.
Дългогодишната практика като треньор позволява на председателя на клуб по художествена гимнастика в Мездра Лилия Николова да направи сравнение между случващото се в този спорт днес и преди десетилетия.
„Имаше една много стройна система навремето, която започваше още от ученическите спортни школи. След тях децата, които имаха някакъв талант, преминаваха в клубовете по конкретния спорт. Там вече бяха наблюдавани от хора на всяка от федерациите и някои от тях преминаваха към олимпийски звена или влизаха в националните отбори.“
По думите на Николова, интерес към художествената гимнастика в града ѝ не липсва, но това е резултат преди всичко на много дълбоки корени:
„Тук няма къща, в която да няма поне една гимнастичка, а в някои са по няколко поколения. Те вече са си изградили чувството, усета и любовта към този спорт.“
Днес такава стройна система за селекция на талантливи спортисти от средите на масовите клубове и насочването им към състезателна дейност липсва. В някои от българските окръжни градове липсват и спортни училища, независимо от това, че са изключително важна част от подготовката на един състезател. Недостигът на инвестиции в спорта също оказва влияние върху подготовката и не им позволява да развият пълния си потенциал, който да ги отведе до почетната стълбица на всяко състезание.
Редактор: Йоан Колев /по интервюта на Йорданка Петрова, БНР-Видин/
Снимки: Футболен клуб „Монтана“, Facebook/ Асоциация на Българските Самбисти, Община Мездра
Във вторник , 7 януари, в сутрешните часове по поречието на Дунав, в котловините и Горнотракийската низина ще има мъгла или ниска слоеста облачност. Преди обяд ще е предимно слънчево. След обяд облачността ще нараства и до вечерта ще стане..
На 6 януари Българската православна църква отбелязва Богоявление. Според Библията, на този ден Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан. По традиция в храмовете се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
Стефан, Ана и Александър Петрови дариха на Отделението по неонатология в УМБАЛ Бургас апаратура за 72 000 лв. Част от средствата са събрани на юбилея..