21 май е световен ден, посветен на културното многообразие – ден, в който чрез различни инициативи се засвидетелства съпричастност, уважение и приемане на различните национални култури.
В наши дни най-силните посланици на българската култура зад граница са сънародниците ни, които живеят извън пределите на страната. Те са хората, които на всекидневна база олицетворяват България и българското в обществата, където живеят.
Българите в чужбина пазят жива връзката с езика и традициите ни и това се наблюдава както сред по-възрастните емигранти, така и сред техните деца, въпреки различните социални контексти, в които се намират, категоричен е доц. д-р Николай Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Той е част от екипа, провел мащабно проучване относно културното наследство и институционализацията на българските исторически и съвременни мигрантски общности. Освен към сравнително добре познатите български диаспори в Европа и САЩ, учените се фокусират и към почти непроучвани исторически и съвременни мигрантски групи в Южна Америка, Близкия Изток, Африка, Австралия, Канада и пр.
Макар съвременните средства за комуникация да скъсяват разстоянията и улесняват връзката с родината, има различни трудности, които сънародниците ни срещат по пътя на съхранението на своята културна идентичност. Те варират в зависимост от различните социални, културни политически и социални контексти, поради което е трудно да се прави обобщение.
„Все пак има някои споделени препятствия и те са свързани най-вече със съсредоточаването и консолидирането на българските емигранти в чужбина – конкретизира доц. Вуков и обяснява, че когато общностите са съсредоточени около едно ядро, имат по-компактно присъствие в съответната страна или град. – Не е без значение и това как местната държава подпомага емигрантите чрез различни законодателни, културни и политически мерки – възможностите за създаване на национални институции на емигрантите в чуждия контекст. Всички тези трудности бележат процеса на създаване, установяване и поддържане на български институции в чужбина. А именно тези институции са основен фактор за съхранението на българското културно наследство в чужбина.“
Такива важни институции са българските училища зад граница, църковните общности и културните центрове, които фокусират в себе си различни дейности, свързани с опазването на традициите.
„Често пъти, без да изключвам партнирането с българската държава, изграждането на тези институции е резултат на самоинициатива. На вътрешна необходимост за поддържане на мрежа от сънародници в чуждата страна и желание за институционализиране на дейността, така че практиките по съхранение на традициите да имат своята устойчивост, въпреки различния контекст в чуждата държава.“
Независимо от това колко различни могат да бъдат практиките, свързани с установяване и поддържане на общностен живот в различните страни на пребиваване, българските общности споделят помежду си редица практики, свързани с връзката с България – основни пунктове в празничния календар и изключителен дух на съпричастност към българската общност в най-широк план. Това по категоричен начин е показано във филма „Посланици на духовността“, включващ теренни записи от това мащабно проучване на българските диаспори на 4 континента. Вижте го.
Държавният университет “Григорий Цамблак” в Тараклия ще бъде разпуснат, съобщи молдовското Министерство на образованието и науката. Това не означава обаче, че неговата дейност ще бъде прекратена, тъй като висшето училище ще се трансформира във..
Пенка Петросович е музикален педагог. Професионалната й кариера започва от Музикалното училище в родния й град Бургас. Постига и успехи като хоров диригент – първоначално с хора и оркестъра на училището, а след това и с фолклорния ансамбъл..
В Големо Острени, едно от селата в района на историко-географската област Голо Бърдо в Албания се запознахме с Антони Курти. Разведе ни из старите улици и красивите природни кътчета, запозна ни с някои от жителите, които пазят още старите български..