Вдъхновена от духа на България, въплътен в хората, културата и в старинната архитектура, Бегония Магранер пътува към страната ни като истински ценител и откривател на непознати светове. В България младата испанка идва многократно, дори в годината на пандемията. Тук я връщат както любовта към един българин, така и голямото й лично откритие – че от старите ръчно тъкани от нашите баби платове, може да се направи съвременно, практично, качествено и удобно…кимоно. Да, открила е чара на японската традиционна дреха при едно пътуване до Изтока. Оттогава мира не й дава идеята да претворява тази класическа дреха в модерно, ново облекло, с което да противопостави качеството на евтината ширпотреба.
В търсене на още от хубавите стари български тъкани Бегония Магранер отново е в България. „Кимоната са по-скоро мода и истинско забавление за мен. Цял живот се старая да създавам нещо. Въпреки служебните ангажименти, в свободното си време творя” - разказва Бегония Магранер пред репортера на БНР Добромир Видев:
„За мен всичко започна от там, че бях много запалена по Япония. През 2019-а бях там за 11 дни. Харесваше ми това, да си купувам дрехи от различните пътувания и затова от Япония се върнах с два куфара дрехи, 19 кимона. А когато пандемията започна си казах, че е време да ги извадя и да видя, кое как мога да премоделирам, да комбинирам с друго облекло. Много от тях са удобни за носене, но не и във вида, в който ги имах, с тези широки ръкави. В същото време получих вдъхновение от българския текстил. В България съм живяла дълго време, тогава си купих стари платове, които не се правят вече. Бях събрала много български платове и си казах, че по време на пандемията вече е дошло времето да се заема и да ги вложа в практична дреха. Освен това в България идвам доста често, много се забавлявам тук. А хубавото е, че тези платове са ги правили навремето ръчно и с естествени прежди и цветове. Това е ценно, не се намира в магазините.“
В издирване на още български платове и антикварни магазини, испанката посещава старинен Пловдив:
„В Пловдив има нещо специално. Това е мястото, където намирам спокойствие. Всеки път, когато искам да избягам от напрегнатото ежедневие в София, просто отивам в Пловдив. Старият град е артистично, много красиво място, има много музеи и места за изкуство.“
Пловдив и други красиви места в България стават елегантен фон, който приляга на одеждите с български привкус на Бегония. Тук тя прави своите фотосесии, а после разпространява снимките сред приятели от цял свят.
„Когато направя кимоно му вдъхвам нов живот, като правя свои фотосесии. Скоро ще излязат мои снимки в едно румънско списание, защото в момента живея там. Опитвам се чрез кимоната да трансформирам една традиция, в друга. Моята цел е да правя уникални неща, всяко едно от моите кимона е единствено. Можеш да го съчетаеш с много прости дрехи, защото на практика то самото ще привлече вниманието. Когато човек има една интересна, качествена и хубава дреха, той вече няма да иска да има много, но некачествени облекла, купени за малко пари.“
Бегония вярва, че обличайки кимоно, човек се чувства по-значим, с повече настроение. Води я идеята за кръгова икономика, за модата, която позволява рециклирането и превръщането на стари дрехи или платове, в нови.
„Не съм избрала да дойда в България, съдбата ме доведе. Преди 17 години имах добър живот в Мадрид, обаче почувствах, че животът ми се нуждае от промяна. Когато пътувах, навсякъде престоят ми се струваше много кратък. Така започнах работа в Институт „Сервантес”, първо ме изпратиха в Белград, после Манчестър, а след това - в България“, разказва Бегония Магранер.
Винаги правете каквото искате, каквото ви харесва - това е смисълът на живота, съветва ни испанката, влюбена в Изтока и България.
Съставил: Гергана Манчева /по интервю на Д.Видев, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: Бегония Магранер
Елена Арнаудова пристига в Словакия през 2004 г., когато след конкурс е избрана да оглави Българския културен институт в Братислава . В продължение на девет години тя се грижи за това българската култура да бъде представена по възможно най-добрия..
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..